Зелената мотика

 
 
 

Реформаторският Блок предизборно настъпи няколко мотики, но от икономическа гледна точка, най-ексцентрична бе Зелената мотика. Която, междувпрочен, вече се настъпва за n-ти път и то винаги с един и същи резултат. Като изключим вечните мераци на някои от лидерите на Зелените да вземат избираеми места в листите, без да осигурят нито значимо количество гласове, нито финансов ресурс за кампания, съществуват много основателни причини, която и да било дясна партия да не си сътрудничи с тях до евентуално преосмисляне на някои оъ позициите им. Нека погледнем кои бяха петте им основни условия към Реформаторския Блок за коалиция:

Първото е да се отстоява забраната за ГМО в земеделието. По принцип, генномодифицираните култури наистина крият риск от т.н. в икономиката „външен ефект” – тоест, тяхното производство да повлияе по негативен начин на чужда частна собственост (парцели в съседство). Докато тези рискове не се изяснят и регулират, пълното им разрешаване в малка държава като БГ е неразумно (особено с оглед на съдебната ни система). Тук десните имат допир със Зелените.

Второто условие е да се отстоява забраната за неконвенционални методи за проучване и добив на нефт и газ. Тук веднага шокира формулировката „неконвенционални“. Какво означава тя? Да забраним всяка нова технология за добив, без дори да се поинтересуваме каква е? Знаем, че Зелените са срещу добива по хидравличен метод, но в момента се разработват и други технологии като добив на метан-хидрати, каквито запасии има в изобилие в Черно море. Да не говорим, че САЩ вече изпревариха по добив на газ както Саудитска Арабия, така и Русия, пък никой не е чул да са се превърнали в токсична пустиня. Аргументът за малката държава също е невалиден – Естония е на почти 100% самодостатъчна чрез добив на „шистов“ нефт, а е две-педи държава. Шистовата революция в някои държави не само, че се случи, но и вече е към своето приключване. Въпреки огромната опозиция от страните-износителки на петрол и газ (логично, когато нови държави добиват, цената пада и техните бюджети страдат), добивът на нефт и газ от шистови пластове доказа себе си и вече е напълно нормална технология. Тук десните не би трябвало да имат допир със Зелените. Разбира се добивът на горива, независимо по каква технология, трябва да става в България при спазване на най-високите международни екологични стандарти.

Третото условие е да не се допуска изграждането на нови ядрени мощности. Въпросът „Защо“ стои с пълна сила. Какво толкова вредно има в ядрената енергия? Всъщност, ако държавите по света не я субсидираха като поемат застраховката от инцидент върху държавния бюджет, ядрена енергетика, може би, изобщо нямаше да съществува все още – частен застраховател не би се съгласил да застрахова такава централа. Самоцелната забрана на някакъв вид енергия е типичен автократичен метод. Идеалната дясна политика би била да се строят ядрени мощности само от частни инвеститори, без държавни гаранции. Тук десните също не би трябвало да се съгласяват със Зелените.

Четвъртото условие е забрана за ново строителство в национални паркове, както и на два километра от черноморския бряг в НАТУРА 2000 и местностите Кара дере, Паша дере и Корал. Всеки виждал картата на НАТУРА 2000 в България би повдигнал вежда. Тази система от защитени зони покрива 33% от територията на България при средно 18% в ЕС. Огромни региони са почти изцяло покрити – Белоградчик, Монтана, Враца, Кърджали, Смолян, странджанско и т.н. С какво защитените зони по черноморието са по-ценни от природата в гореспоменатите райони? Ако ще забраняваме изцяло строителството в НАТУРА, то да го забраним върху цялата нейна територия. Между другото, никъде в Европа НАТУРА 2000 не означава забрана за строителство, а просто допълнителни процедури и екологични оценки. Да пратим някой „зелен“ в Белоградчик да го предложи това и ще се върне пребит с камъни. В крайна сметка, държавната власт на жълтите павета не би трябвало да издевателства върху частната собственост на българи от провинцията. Избирателното посочване на региони като Паша дере, Кара дере и т.н. си намирисва на чиста проба рекетьорство. На Паша дере излиза Южен Поток и блокирането му ще навлече на България международен арбитраж от ЕС и Русия за десетки милиарди (друг е въпросът ако ЕС реши да спре този проект във всичките 5 страни от ЕС заради подкрепата на Русия за сепаратистите в Източна Украйна) от държави, през които минава трасето Южен Поток и от компании, които са инвеститори (и те не са само руски). На Кара дере има само един значим проект и той е на стотици метри зад плажа, на частни ливади и буренясали лозя. На Корал има започнало законно строителство и блокирането му е незаконно, а опитът би „одрусал“ данъкоплатците с няколко десетки милиона. По тази точка, според мен  десните трябва да не приемат предложението на Зелените.

Петото условие е лустрация и недопускане на бивши сътрудници на ДС в листите, което е безспорно разумна политическа мярка.

Реално погледнато, десните политици и граждани имаме допир със Зелените само по точките за недопускане на сътрудници на ДС и ограничаването на ГМО (и то под условия, а не пълна забрана) в българското земеделие. Политиките им по отношение на енергетиката и строителството в провинцията извън София са откровено автократично-социалистически и напълно несъвместими с десните принципи на живот, равнопоставеност пред закона, свобода и собственост. Още повече, в тях си личи явен двоен стандарт и безпринципност. Общо взето, би било добре, вместо такива прозрачно рекетьорски предложения, българските Зелени да вземат опит от своите латвийски, естонски или канадски колеги, които промотирайки частната собственост и върховенството на закона, са си опазили природата. Разбира се, ако искат да бъдат истински зелени, а не просто група по интереси и натиск върху частни компании чрез възхваляване на някои откровено социалистически политики.

Leave a reply

  • 0
 
 

Избори, социалисти и бързи кредити

Наближават избори и по нова стара традиция, отново медии ни облъчват за „Мария“ и „баба Гицка“, които подписали без да четат договори за бързи кредити с фирми за които нищо не зная[...]

  • 0
 
 

Георги Данчев: Quo vadis в Швейцарските планини?

Природа и инфраструктура, или какво можем да научим от Швейцарските планини? Според мен, неимоверно много неща. На първо място, е добре да се има на идея, че швейцарската при[...]