Защо трябва да сте против забраната за пушене (и ЗА махането й)

 
 
 

Така.

Няма да ви занимавам с какво е честно и какво не е честно. И как еди-кой си е „за“ забраната, и еди-кой си е „против“. Или колко е вредно или не е вредно вторичното пушене. Ще се опитам да ви покажа какво е правилно.

Първо, ясно ми е, че Станишев и Орешарски и въобще 99 (а защо не и 100) процента от политиците, които имат някакво отношение по въпроса, го имат от изцяло популистки причини и въобще не им пука за нещата, които ще кажа сега (даже не бих се учудил, ако това е част от планът им „Разделяй и владей“ и е поредното нещо, в което се опитват да разделят хората с цел да ги манипулират по-лесно.)

Второ, употребявам думата „забрана“ много пъти надолу. Във всички тях имам предвид забрана на нещо, в което всички участници участват доброволно. Например забраните да убиваме и крадем, НЕ влизат в тази категория.

Та, нататък…

Едно. Всяка забрана (казах каква забрана), без изключение, подсилва организираната престъпност и сивата икономика.


Ако съществуват законни начини да се прави нещо (ненасилващо никого – предпоследно напомняне), даже и да са малко по-трудни от така наречената „слободия“, преобладаващата част от хората ще предпочитат да ги правят така, за да си спестят риска от неприятности, да имат чиста съвест и тем подобни причини. Когато нещо, което хората искат да правят, е забранено, се появява организирана престъпност, която се заема с него и става много мощна и неприятна (сухият режим в САЩ) и понякога толкова мощна и неприятна, че измества държавата и налага режим на терор (Мексико и голяма част от централна Америка, комбинирани с абсурда „War on Drugs“). Текущия пример след една година забрана на цигари: дебелите заведения, които могат да си позволят рушветите, позволяват пушенето и не им пука. Те печелят повече клиенти от тези, които не могат да си ги позволят и стават още по-богати, силни и безпардонни. Идете в „Строежа“, заплашете ги, че ще извикате полиция, като разрешават пушенето вътре и чинно ще ви набият.

Две. Следствие от едно (а и от принципите на свободата на хората) е, че не бива да позволяваме на държавата да се меси в живота на съгласяващите се хора.


Това дали аз и Пешо искаме да правим секс или да пушим не е никаква работа на държавата (ако аз изнасиля Пешо или го набия да пуши или да ми диша дима е друга бира – последно напомняне). Съответно, държавата няма абсолютно никаква работа да се меси в това дали частният собственик на заведение разрешава или забранява пушенето, дали го прави всеки вторник или всяка вечер или всяко винаги. Щом той не бие хората да ходят в това заведение, това дали вътре е разрешено пушенето, яденето на месо, внасянето на храна и пеенето, си е изцяло работа на собственика на заведението и неговите клиенти. Ако не обичате пеенето, не ходете на караоке бар. Ако не обичате събличането на фона на музика, не ходете на стриптийз бар. Забраната на караокето, стриптийза или пушенето, само ще влошава нещата.

Съответно трябва да се борим за премахването на забрани, а не за вкарването на нови.
Три. Ад хоминем. Вие сте глезльовци.

80 процента (или повече) от българите сте глезльовци. Такива сте, защото чакате държавата да ви „оправя“. Да ви забранява пушенето, да забранява това, да забранява онова. Такъв вид поведение води до полицейска държава. До такова състояние, което за съжаление се наблюдава все повече в света. Всички толкова се притесняват от това или онова, че създават положение с толкова закони, че всеки се оказва че прави нещо незаконно. Толкова много правила има, че каквото и да правиш нарушаваш някое от тях. Това е рай за тоталитарните режими. Всеки е виновен за нещо. Ако някой е неудобен на режима, задължително има за какво да бъде прибран. Задължителното предучилищно образование, например, е още една стъпка в тази посока. Чакате закони. Не можете да кажете: „Ей заведение, ние няма да сме ти клиенти, докато не забраниш пушенето“. Давам максимум две седмици до убеждаването на 90% от заведенията с такъв ултиматум. Но не. Вие сте „Help, държава! Ние сме недоволни.“

Вие сте глезльовци, защото казвате „Ама, ние знаем какъв е манталитета на всички пушачи. Че даже и един пушач да има в компанията и всички ще отидем в заведение за пушачи! Help, държава!“

Стегнете се, the fuck up! Не може държавата да прави всичко за вас. Не бива да очаквате, че магическата държава трябва решава вашите личностни проблеми.

1000 лева минимална заплата… същата глупост.

Малко държава = хубава държава. Много държава = Северна Корея.

Четири. Варианти, в случай, че не можете сами да си ги измислите:

Поставете ултиматуми, като гореспоменатия на заведенията.
Как има поне пет вегетариански ресторанта в София, след като вегетарианците са къде-къде по-малко от непушачите? Ако се организирате, мислите ли че всички заведения ще ви направят напук и ще насърчават пушенето?

„Hеlp държава“ без забрани. Нека заведенията, в които не се пуши да са облекчени откъм данъци, или тези, в които се пуши да са утежнени. Повечето пушачи могат да си позволят по-скъпи заведения. Безплатни пари за бюджета и извън сивата икономика и организираната престъпност.

Борете се с тютюнопушенето, с алколхолизма и с ужасно грозните потурести пантални при жените, вместо да ги забранявате.

Сериозно, тия потури са невъобразимо грозни. Как успяха да станат модерни? Главата ми не го побира. Трябва да се забранят със закон.

Борислав Станимиров

Оригинален текст: https://www.facebook.com/natc.ibob/posts/10151578845174404

Leave a reply

  • 0
 
 

Гост статия: Можем ли си и без Федерален резерв?

Представете си, че стоите в хола си, лампите са изгасени, цари непрогледна тъмнина и изведнъж изпускате брачната си халка, знаейки, че, ако не я намерите, съпругът/съпругата ви ще [...]

  • 0
 
 

Георги Данчев: Quo vadis в Швейцарските планини?

Природа и инфраструктура, или какво можем да научим от Швейцарските планини? Според мен, неимоверно много неща. На първо място, е добре да се има на идея, че швейцарската при[...]