Защо ни понижиха кредитния рейтинг?

 
 
 

Годината е 2004. S&P повишава кредитния рейтинг на България от спекулативен до инвестиционен. Официалният анонс на агенцията посочва, че „подобрението на рейтинга е отражение на блестящите икономически перспективи и благоразумната фискална политика“. S&P очаква България да реализира големия си потенциал за икономически растеж, да влезе в Европейския съюз през 2007 г. и в Еврозоната през 2010 г. В анонса следват още два абзаца, пълни предимно с похвали. И тогава идва последното изречение:

“Продължаващи пропуски по отношение на стабилността на България и политиките, ориентирани към реформи, биха могли да доведат до натиск за понижаване на рейтинга, което би могло да се случи и при едно значително забавяне на предвиденото присъединяване към ЕС, а впоследствие и към Европейския валутен съюз.”

Превъртаме 10 години напред и през декември 2014-а вече 7 години след като България е в ЕС кредитният ни рейтинг обратно е на ниво спекулативен. И не сме в еврозоната. Всъщност, кредитният рейтинг на държавата е една субективна оценка за нейната финансова възможност да изплаща дълговете си. Въпреки че държавният ни дълг се повишава устойчиво от 2009 г. насам, като през 2014-а и 2015-а повишението ще бъде особено отчетливо, България ще си остане една от държавите с най-нисък държавен дълг не само в Европейския Съюз, но и в целия свят.

Ето защо, ако прочетем всички доклади на S&P за последните 10 години ще видим, че кредитната агенция устойчиво предупреждава българските правителства, че структурните реформи в системите на здравеопазване, образование и пенсионно осигуряване заплашват средносрочните и дългосрочни перспективи за растеж, което от своя страна се явява слабост при оценката на кредитния рейтинг на България. Е, изненада ли е тогава, че след като реално не направихме почти нищо в тези три сфери (макар, че осъществихме частична данъчна реформа), предупрежденията за проблемните области отпреди 10 години са реалност днес?

Но най-опасното в цялата история не е нито понижението, нито фрагментираният парламент, нито липсата на политическа воля да се направят нужните реформи. Най-опасното е продължаващото упорство и късогледство на много организации и групи в българското общество да проумеят, че е време да изпием горчивото лекарство за това, че забавихме над четвърт век промените в жизненоважни сектори.

Пенсионната и здравната реформа не се провеждат, не поради липса на знание, а поради страх от спад на политически рейтинг, тъй като много българи продължават да не разбират, че за да получат нещо от държавата, някой друг трябва първо да го е изработил. И за да бъдат устойчиви в една развиваща се икономиката, здравната и пенсионната система трябва да вървят към модели, стимулиращи хората да работят повече, за да получат повече, а не обратното.

Положението е почти същото и в образованието, въпреки че там вероятно имаме нужда дори от още по-радикални и по-непопулярни за много хора решения, тъй като други членки на ЕС използват несъразмерно по-големите си бюджети, за да предлагат относително качествено и (почти) безплатно образование. Подобни непопулярни мерки са нужни и в съдебната система и прокуратурата (последната трябва да загуби своята независимост, както е във всички развити държави, но това отново е напълно неразбираемо за повечето хора), енергетиката (където ЕРП-тата „опират пешкира“ като „вестоносец“ на сметката за ток, но всъщност зад тях са огромните проблеми в производителите, НЕК и ЕСО), водоснабдяването (където градовете извън София скоро няма да имат друг избор, освен да преминат към концесиониране, но това отново вероятно ще срещне обществен и синдикален отпор), железопътния превоз (ЖП сектора иска над 500 милиона субсидия следващата година) и други.

Така че, накратко казано, големият ни проблем не е пониженият кредитен рейтинг, а отказът на много българи да разберат, че е крайно време да променим социалистическите, неустойчивите и/или неработещите за нас модели в здравеопазване, енергетика, образование и други сектори, които хем пречат на икономическия растеж и повишаването на доходите, хем са и причина за бюджетния дефицит и взимането на нови държавни дългове.

За да има промяна, обаче, трябва и да спрат популистичните обещания на политиците. Е, вече се размечтах :-)

Коментарът е написан за и публикуван в ClubZ на 23.12.2014

Leave a reply

  • 0
 
 

Защо във „Визия за България“ няма нито дума за строителството на пътища?

Според румънския съвет по конкуренцията, българските магистрали са съмнително ЕВТИНИ Преди месец Елена Йончева рязко промени позицията си към българските строителни фирми и заяв[...]

  • 1
 
 

Владимир Каролев: Наследството на Чавес

Уго Чавес почина и българските псевдонационалисти и анархисти веднага зарониха крокодилски сълзи как не се сбъднала мечтата им след като „оправил“ Венецуела, да бил дошъл да „опра[...]

  • 0
 
 

Не слушайте лъжливи пророци, бъдете разумни

Boyan Nikolaev "Само в България по средата на работния ден се четат жълти вестници и хората се разхождат из целия град, щото някой казал, че някаква банка фалира. После що ни били [...]