UBER умря! Да живее UBER!

 
 
 

Вчера получих следното съобщение във фейсбук: „Здравейте, днес взех такси от автогарата. Както изисква регулацията, взех първата кола от опашката на регулираното място. Беше мръсна, но не можех да избера друга. Както изисква регулацията, шофьорът ми отвори багажника, където държеше покупките си за вечерта, включително шише ракия. Шофьорът говореше почти през цялото време по телефона си, а радиото гърмеше някаква бясна чалга. Дали целта беше на мен да ми е приятно или да се подсигури, че не чувам личния му разговор, не стана ясно. Шофьорът ме попита в началото, както изисква регулацията, откъде да мине, за да ме закара докъдето го помолих, след това си мина където си искаше. Не каза нищо като му платих и потегли с мръсна газ през локвата до която ме спря, като изпусна да освини панталона ми, но затова пък чантата ми пое обилно количество тиня. Накратко, качих се в колата, стигнах до крайната цел, платих каквото показа машинката и никой не умря или не бе изнасилен по пътя. В регулираните бизнеси, това представлява успешно изпълнение на услуга и доволен клиент явно.”

Е, не съвсем. На сцената идва Uber.

Компанията не притежава коли, а просто позволява на потребители и предлагащи услугата да се свържат помежду си чрез система за резервация, да заплатят и след това да дадат оценка на услугата, като ориентират всички останали дали са доволни или не от услугата/колата/шофьора.  Тъй като Uber са безкомпромисни в  избора си и не одобряват неподходящи автомобили и шофьори (или ако някой се промъкне в началото през т.н. скрийнинг и след това предлага лоша услуга потребителите го идентифицират и Uber  го вади от системата си) услугата им се приеме много добре от потребителите в България (а и по целия свят е така).

Но не след дълго „Империята отвръща на удара”.

В много страни по света таксиметровите картели в комбина с регулатори, градски политици разчитащи на финансиране от собствениците на таксиметрови компании и профсъюзите натискат местни и национални законодатели да изгонят Uber от градовете. Аргументите са, че те били извън регулацията, която предпазвала потребителите и съответно последните сме били изложени на много рискове и опасности. И въпреки че реалното изживяване на потребителите е обикновено точно противоположното – в Uber се чувстваме сигурни и доволни, а в такситата често сме неглижирани – нас никой не ни пита. В регулираните индустрии, потребителите сме просто числа в статистиката. Нищо повече.

От икономическа гледна точка, Uber е част от набиращата скорост т.н. икономика на споделянето. (При Uber  споделянето е на актива-колата, а не на пътуването). Тя е тенденция, в която фирми и физически лица позволяват на притежаващи активи да ги оползотворяват по начин или във време, в които те биха били иначе неизползвани. Uber свързва собственици на коли (на които често дори това не им е основната работа) с търсещи превоз, AirBNB свързва собственици на свободни в определен момент жилища с търсещи подслон, и т.н. Наскоро дори чух за апликация в САЩ, която позволява на работещите да отдават паркираните си коли под наем, докато са в офиса. Тук мога да ви разказвам и самата теория, разработвана от нобелови лауреати като Робърт Коуз, но мисля, че не е особено трудно да се схване основната идея и нейната полезност и за потребителите и за тези, които могат да постигнат по-високо използване на притежаван от тях актив (в случая с Uber собствен автомобил).

Причината (някои) регулатори, профсъюзи и таксиметрови компании да удрят срещу Uber е в имплицитната договорка между горните, която съществува от почти 1 век. Както и в индустрии като електроразпределение, водоснабдяване, строителство на пътища и т.н., държавната власт и таксиметровите фирми са си стиснали ръцете, разбирайки се този бизнес да бъде силно регулиран, а в замяна конкуренцията да бъде ограничена или дори забранена. По този начин съществуващите таксиметрови фирми влизат в законен картел помежду си, а държавата им регулира цените и условията, но и ги предпазва от конкуренция на нови играчи. Де факто, пазарната логика и сила до голяма степен се елиминира. И разбира се потърпевши са мнозинството – потребителите.

Е, не е изненада, че именно тези най-тежко регулирани индустрии са и сред най-бавните, неразработващи и невъзприемащи иновации бизнеси. Погледнете в едно обикновено такси и надали ще забележите много иновации за последния един век – имате машинка за отчитане (въведена през 1897), радио за свързване с оператора (вкарано някъде около 1940) и понякога GPS. Когато елиминираш пазарната сила и конкуренция, предлагащият таксиметрова услуга шофьор или шеф на таксиметрова фирма няма никакъв стимул да прави иновации и да подобрява ефективността си – (1) цената му е фиксирана от регулатора и картела и не зависи от качество на услугата или избора на клиента, (2) нови конкурентни фирми е невъзможно да влязат, (3) алтернативни услуги е забранено да се появяват и (4) иска или не иска, клиентът се качва.

Разбира се, тук някои ще кажат: „Ама те и във Франция ги забраниха“. Добре, но всичко казано по-горе, важи и за Франция. Както бюрократичната машина навсякъде има склонност да се самовъзпроизвежда, така и повечето политиците навсякъде по света имат склонност да влизат в договорки с големите компании и да ги защитават от конкуренция. Просто степента на откритост, законност и като цяло размер на склонноста да се правят компромиси на собственици на картелни бизнеси и корупцията е различа, но я има навсякъде.

Най-голямата вреда за България от забраната на Uber пък не е лишаването на българите от по-добрата услуга в превоза на пътници. Да, това е неудобство и определено ощетява потребителя, но тези негативи са значително по-малки от удара върху репутацията ни на страна с относително добра среда за развитие на иновативни продукти и услуги и IT бизнес и с определено сериозни амбиции да се превърне в значим регионален играч в този сектор.

След 15 години постепенно развитие, България вече е голяма регионална, а и световна, дестинация за аутсорсинг. Но напоследък виждаме и пробиви в IT предприемачеството и привличането не само на аутсорснати обслужващи услуги, но и на научна дейност от най-големите глобални IT компании. Например, българската технологична компания Telerik се продаде на американска софтуерна фирма за над половин милиард лева. Българите от Stanga програмират за Майкрософт. Българската XS Software е един от световните лидери за онлайн игри в браузър. Българската SpaceCad в партньорство със SIEMENS прави изработва и симулира сложни инженерни и бизнес процеси за фирми от цял свят, включително от западните страни.  Български фирми изготвят софтуеъра с който се правят световни филмови хитове. Дори имаме примери за стари индустрии, които местни предприемачи извеждат онлайн с IT иновации – например в сектора за бързо необезпечено потребителско кредитиране, изцяло онлайн компанията Кредисимо е един от националните лидери – нещо, което е изключителна рядкост дори за държавите с най-развит финансов сектор.

И на фона на това устойчиво, но все още крехко положително развитие, ВАС решава да изгони позорно от страната Uber – международен гигант с пазарна оценка повече от стойността на БВП на България. Какъв сигнал дава на местните предприемачи и чуждестранни инвеститори това действие? Че България иска и може да се превърне в наистина значим регионален IT и IS играч, не само възприемащ, а дори и прегръщащ новите технологии от следващо поколение, или просто ще си остане опашкарят на Европейския Съюз и ще се прострелва сама в крака, дори и когато успее да излезе с едни гърди напред?

Самият Uber няма да умре и най-малкото пък ще се разреват в централата, че ние сме ги изгонили. Чиновниците и политиците понякога са успявали да забавят, но не и да спрат иновациите. И причината е отново икономическа – в крайна сметка, държавите също се конкурират и по-умни политици забелязват, че докато другите забраняват, те могат да отворят държавите си и да се изстрелят нагоре.

Дано този път се включим именно към групата на умните и променим регулациите навреме. Първата битка е загубена, но войната все още не е.

P.S. Аз въобще не съм убеден, че съществуващите регулации забраняват услугата Uber. И няма да се учудя, ако при обжалване от Uber, забраната отпадне.

 

Leave a reply

  • 0
 
 

Владимир Каролев: Уроците на лейди Тачър

Да бъдеш силен е като да бъдеш дама – ако трябва да кажеш на хората, че си, значи не си. Вчера светът изпрати баронеса Тачър с почести, неотдавани от 30 януари 1965 г., когато бе [...]