Сиамските близнаци Сидеров и Сандов

 
 
 

Вацлав Клаус беше казал, че зелените са новите комунисти. Десет години по-късно, визията на чешкия президент се оказа почти безпогрешна – навсякъде по света, зелените и комунистическите партии изповядват и защитават почти идентична идеология, като на доста места дори формират коалиции. Положението в България не е по-различно – ако ви представят икономическите предложения на лидерите на де факто комунистическата партия в България АТАКА и на лидерите на Зелените, трудно ще откриете разлика.

Волен Сидеров и зеленият фронтмен Борислав Сандов са обединени в абсолютното си убеждение, че веднъж самоквалифицирали се като политици, те вече притежават знание как може да се управлява всеки икономически сектор. И двамата убеждават избирателите си, че държавният чиновник и политикът са някакви свръхестествени същества, които могат всичко, знаят всичко, не лъжат, не крадат и са тотални алтруисти. Разбира се, стига този чиновник и политик да са от техните партии.

Реалността е доста по-различна и катастрофално ниското обществено доверие в българските законодателна, изпълнителна и съдебна власт е едно от доказателствата за това. Ако тези хора бяха толкова всезнаещи, всеможещи и алтруистични, защо гражданите не им вярват? В икономическата теория, това е обяснено от нобеловият лауреат Джеймс Бюканън. В своята теория за обществения избор, той обяснява, че държавните служители не трябва да се разглеждат като някакви по-различни икономически субекти от хората в частния сектор – и двете групи са едни и същи човешки същества, чието поведение е водено от едни и същи психологически стимули (да се грижат преди всичко за себе си и семействата си). Това, че в договорите и трудовите характеристики на държавните служители и политици пише, че „работели само в името на народа“, по никакъв начин не може да промени човешката психология или начинът, по който те придобиват знание.

Ако вземем двамата политически лидери и биографиите им, то всеки разумен човек ще заключи, че нито един от двамата няма как да е придобил свръхестествени познания за управление на мулти-милиардни компании и цели икономически отрасли.

Сандов е завършил туризъм и география, като след това започва работа в различни зелени НПО-та и в крайна сметка става партиец в ПП Зелените. От публично-достъпната информация не се вижда някога той да е създал дори едно работно място в реалния частен сектор или да е управлявал каквато и да е било компания. И изведнъж, този политик започва да обикаля България и да убеждава избирателите как той в ролята си на бъдещ министър-председател или министър ще управлява: златодобивна компания, рудодобивна компания, няколко петролни компании, две ски зони, всички курорти по българското черноморие, няколко търговски вериги, завода за преработка на отпадъци в София (срещу когото еколозите водят дело, което още не е свършило), и т.н. Само избирателите да били гласували за него, да му дадели пари да одържави или власт да национализира всички тези компании и той щял да ги управлява перфектно в народна полза… изцяло алтруистично и без заплата, разбира се.

Почти същите тези се чуват и от комунистическия лагер на Волен Сидеров. Шефът на АТАКА е фотограф и теолог по образование, започва кариерата си именно като фотограф. След това е редактор и заместник-редактор в няколко вестника, както и телевизионен водещ. Както и при Сандов, няма публично-достъпни данни, че някога е създал и едно работно място или е управлявал частна компания в реалния сектор. Но за разлика от зеления лидер, при шефа на АТАКА са добавени и свръхестествени възможности на партийния лидер – в духа на традицията комунистическите партии да изграждат култ към личността на своите вождове. Сидеров знаел къде под българските чукари имало златни залежи за трилиони долари – повече, отколкото цялото изкопано злато в историята на човечеството. Трябвало само да го изберат хората и той щял да национализира канадците-иззедници от Дънди* и да изкопае готовите кюлчета от българската земя**. По между другото, Сидеров ще построи още три ядрени електроцентрали, ще превърне БДЖ в конкурент на Дойче Бан, ще национализира всички супермаркети в страната, половината банки, и т.н.

Както още Вацлав Клаус правилно предрече, зелените партии днес все повече заприличват на комунистическите партии, властвали над половината свят вчера. И двете идеализират своите лидери и омайват избирателите си, че партийните вождове притежават някакви свръхествени възможности и знания. Само и само да пипнели властта, те можели и щели да менажират какви ли не фирми на ръчно управление и то алтруистично в името я на народа, я на природата. Пък както знаем вече добре от историята, в крайна сметка, дойдат ли на власт, супата я духа и народът и природата.

*Само за представа какви са мащабите на тези компании, Дънди Прешъс, Аурубис и Асарел в България имат активи за 2 милиарда лева в България.

**Тъй като очаквам да се започне вечния дебат за концесионното възнаграждение, уточнявам, че на мейла на партия АТАКА съм отговорил на отправено от Волен Сидеров от парламентарната трибуна предизвикателство, че нямало държава с по-ниска концесионна такса от България. На мейла на партията съм изпратих доклад на PwC и съм цитирал Австралия (световен лидер в добива на цветни метали) с концесионно възнаграждение от 1%. В същия доклад не е посочена нито една държава с ефективна такса от над 5%.

Leave a reply

  • 0
 
 

Дали рудодобивът уби туризма в Панагюрище, Етрополе, Пирдоп, Мадан и Златоград?

Общинските съветници в община Трън гледам се поосвестиха малко и решиха да няма местен референдум паралелно с парламентарните избори след седмица. Може би защото видяха с очите си [...]