Георги Данчев: Quo vadis в Швейцарските планини?

 
 
 

Природа и инфраструктура, или какво можем да научим от Швейцарските планини?

Според мен, неимоверно много неща.

На първо място, е добре да се има на идея, че швейцарската природа е доста добре опазена сравнено с която и да е друга страна в света. Върховенството на закона, както и наличието на сериозна научна общност (вкл. и чужди учени в университетските среди) в сферата на екология, биология, геология, геодезия, хидрология и т.н. води до това, че те наистина разбират своите планински, горски и водни ресурси и имат истински еколози природо-защитници, вместо псевдо такива като у нас. В Швейцария също е седалището на международната организация WWF и няколко други подобни организации. Ако някой се опитва да подлага еко-капацитета на Швейцария под съмнение, значи идея си няма за какво иде реч.

Взимайки горното под внимание, то на второ място, трябва да се каже, че в швейцарската планина човешка ръка е изградила гъста и разнообразна инфраструктура. Десетки пъти по-гъста от това което имаме към момента у нас. Гъстотата на лифтовите инсталации е една от най-големите в света – към момента има опериращи към 1800 лифтови инсталации от всякакъв тип [1]. Всичко това е на планинска територия колкото нашия Рило-родопски масив и ако желаете за закръгление добавете и Врачанския балкан, но далеч не можете да добавите цяла Стара Планина в това сравнение. Лифтовите инсталации в Швейцария далеч не обслужват само местни и чужди скиори и сноубордисти, съвсем нормално е хора без такива умения или с физически затруднения да посещават планината и да се възползват от удобната инфраструктура там. Фермерите в планинските райони оперират и използват и товарни лифтове в своята дейност. Гъстата лифтова мрежа обаче, далеч не е единствената инфраструктура в швейцарските планини. От десетилетия в тези планини се оперира релсов железопътен транспорт преодоляващ стръмни наклони и провиращ се през планински тунели изградени от човешка ръка. Най-стръмния планински влак се намира в планината Pilatus и тръгва от Alpnachstad за Pilatus Kulm. Този влак разбира се е зъбчат, т.н. cog-wheel.

DSC06030

Съвсем нормално е да се види комбинация от лифтово и влаково изкачване, например от Lauterbrunnen се качвате на лифт до Grütschalp, след това сменяте на теснолинеен влак до градчето Mürren, слизате на гарата и трябва да повървите десетина минути пеша до следващия лифт който ще ви качи на връх Schilthorn. Там все още ще ви чака въртящия се ресторант където са снимани епизоди от първата серия от поредицата Джеймс Бонд. Конструкцията на самия ресторант е едно изключително техническо съоръжение присъстващо там от десетилетия наред. Също така от Lauterbrunnen тръгва влак към Wengen (където между другото се намира и британския алпийски клуб от няколко десетилетия) и нагоре към Jungfrau. Този влак минава над легендарната писта Lauberhorn (която държи рекорда за най-висока макс. скорост в календара на FIS). Може би по-точно е да се каже, че пистата Lauberhorn минава през тунел под влака, това е Wassertunnel… и профила на пистата и влака са важни и хората са намерили удачно решение. Подобни примери с лифтови и влакови инсталации могат да бъдат посочени в изобилие. Има обаче и още един рог на изобилие в швейцарските планини – масивните хидро инсталации – това са язовирни стени, доста красиви произведения на изкуството, огромни каверни с турбини тип Франсис и Каплан, умело проектирани и изпълнени дренажи отвеждащи пада на вода към езерата и реките и какво ли още не. Факт е, че 56% от електроенергията произведена в Швейцария е от големи и малки хидро (ВЕЦ) инсталации [2].

Situationsplan_web

Нека леко така да обобщиме какво имаме до тук: истински еколози, опазена природа, масивна и разнообразна лифтова и влакова инфраструктура в планината половината от която е захранвана с ел. енергия произведена от ВЕЦ благодарение на хидро инфраструктура изградена пак в планината.

Бих искал да дам още два доста показателни примера за инфраструктура в швейцарските планини:

Първо, това е швейцарския курорт Zermatt – там се оперира
само ел. транспорт – влаков, лифтов и който има със собствена е-кола.

xlarge

Второ, Burgenstock е природна красота спираща дъха – гледката отгоре към езерото Луцерн е неповторима. Това е място с населени места и инфраструктура, както и дом на най-дългия планински асансьор в Европа (157 метра) и най-бързия в света 3.17 м/с [3]. Това съоръжение е встроено в планината, изпълнител е концерна Schindler Group от град Луцерн известен с операции по цял свят. (скоба: къде са нашите аналози на Шиндлер , Гаравента и т.н.?)

Switzerland-3-117-Burgenstock-Felsenweg

За мен като българин е малко незавидно това наше положение, че у нас се болтавиме с инсталацията на няколко нови лифта в нашите планини, а в същото време швейцарците успяха да построят 57-км тунел под Алпите – малко по-дълъг от Евротунела между Франция и Англия и в момента се строят над 2000 МВ pumped hydro в техните планини. Няколко лифта в Швейцария ги хапват за закуска или като студено предястие. Дори и 5 пъти да увеличим лифтовите инсталации у нас в 5 наши зимни курорта ще сме доста далеч зад съществуващите лифтовите инсталации в Швейцария.

Стига се до там, че в чужди форуми чужди туристи [4] обсъждат опашките по нашите курорти (Банско и Боровец в този случай) и дали да идват въобще да си губят времето в чакане. Чужди туристи идват на собствен ход у нас и най-малкото плащат данък добаване стойност на нашата държава за всяка стока и услуга която консумират. Много от тези кандидати ги умножаваме по нула. Във всяка нормална държава данъчно-приходните власти биха взели отношение по въпроса – пъргаво и ефективно.

10535774_542199989218438_5029639385042140800_o

 

Георги Данчев е български инженер, който от 4 години живее в Швейцария и работи във високотехнологична компания.

 

 

 

***Бележка от Владимир Каролев: Преди да се започне с аргумента как швейцарските Алпи били по-високи от българските планини, нека отбележим, че много рядко някой тръгва да строи туристическа зона над 3000 метра надморска височина. Оптималните условия за туризъм и ски са между 1000 и 3000 метра. Например, в Австрия има почти 200 върха над 3000 метра и по-малко от 10 ски зони, започващи над тази височина (като най-високата е 3440). Човешкото тяло просто не се чувства комфортно в толкова високопланински условия.

[1] http://www.bav.admin.ch/org/aufgaben/00511/index.html…
[2] http://www.bfe.admin.ch/themen/00490/00491/index.html…
[3] http://en.buergenstock.ch/discoveries/hammetschwand-lift/
[4] http://snowheads.com/ski-forum/viewtopic.php?p=1855652

Leave a reply

  • 0
 
 

Историята на минималната работна заплата - расизъм и геноцид срещу бедните

Дебатът за икономическите ефекти от минималната работна заплата не стихва вече почти 100 години. Икономистите от школите, гравитиращи около класическия либерализъм, твърдят, че цен[...]