Предизборен слон в небанков финансов магазин

 
 
 

Идват избори и политиците от няколко месеца отново включиха на максимална предавка използването на повечето властови механизми за предизборни цели. Законодателството не прави изключение въпреки нестабилния кворум в парламента. Няколко депутати от БСП се опитват от пролетта да регулират небанковия финансов сектор, познат най-общо като компаниите за бързи кредити, по начин, който да им донесе политически дивиденти по време на кампанията. За съжаление опитите им наподобяват разбеснял се слон в стъкларски магазин – новите регулации “трошат” както потребители, така и етичните предприемачи, докато неетичните просто минават в сивия сектор и дейността им ще процъфти още повече без законна конкуренция. Последният законопроект от миналата седмица пък вече започва да съсипва и други свързани икономически сектори.

Нека първо кажем къде е проблемът с непосилните суми, които се налагаше да връщат хора, взели бързи кредити. Всъщност той не идва от лихвата по кредита, а от клаузите, които някои неетични компании поставят в договорите при забавяне на обслужване. Тоест хората, които са взели 500 лева за половин година с ясното съзнание, че ще върнат 650 например, забавят една вноска и се активира клауза, която им налага наказателно да върнат още 2000 лева. И така сумата става непосилна.

Някои депутати обаче или прецениха, че правилната регулация, насочена към защита на потребителя от такива клаузи, е недостатъчно популярна за изборите, или не си направиха труда да разберат изобщо какъв е проблемът и през пролетта направиха най-популисткия ход – ограничиха годишното ГПР до 50%. Но тъй като тези кредити са за кратък срок и малки суми, при тях годишното ГПР е голямо, но реално не е проблем.

Например ако вземете 500 лева, за да си купите по-скъп телевизор, вие след два месеца връщате 650-675 лева. Годишното ГПР е стряскащо – 500%, но реално за вас това не е проблем, тъй като сумата е малка и ви върши работа в конкретен момент (а и винаги можете да върнете по-малко и по-бързо). С този закон депутати от БСП, подкрепени и от други партии, практически унищожават от 22 юли голяма част от сектор небанково кредитиране без обезпечение и тези фирми вече се преструктурират с нови продукти, изискващи обезпечения, поръчителства и други затруднения пред потребителите.

Новите изисквания ще отрежат достъпа до финансиране на значителна част от младите и по-бедните хора, както и ще затруднят определена част от средната класа, която ползва този продукт поради удобството и бързината му. На всичкото отгоре това обхваща и банковия сектор и банките няма да могат да предлагат кредитни карти с месечен лимит под 1000 лева, тоест хората с ниски доходи губят достъп както до небанково, така и до банково финансиране без обезпечение.

Тази регулация няма нищо общо с реалния проблем и съответно не го решава, а просто създава нови проблеми. Депутатите обаче продължиха с напъните си да зарадват електората чрез още регулации. За щастие следващите приети регулации вдигнаха капитала за компаниите за бързи кредити от 250 000 лева на 1 милион лева, което беше добър ход – наистина не е най-добрата идея хора, продали два апартамента, да започнат да се занимават с такава дейност.

Нов проблем дойде миналата седмица, когато Йордан Цонев и Румен Гечев внасят още един законопроект, който вече е черешката на тортата. Той поставя компаниите за бързи кредити под някои по-тежки регулации дори и от тези за банките. Например регулаторът на този сектор се сменя от БНБ на КФН, който придобива правото да кара акционери в тези фирми да прехвърлят собствеността си принудително при неизпълнение на неясно определени указания от регулатора; изисква се задължително вноските в капитала да са 100% пари, което не важи дори за банките; КФН ще одобрява членовете на управителните органи, което е абсурдно, имайки предвид, че тези компании кредитират със собствени средства и не събират влогове; забранява се прехвърлянето на необслужвани кредити на колекторски фирми, докато това продължава да е възможно за банки и други финансови институции; санкциите за тези компании по новия законопроект са четири пъти по-високи като процент от минималния капитал от тези за банките; преминаване към лицензионно разрешение и отнемане на лиценз, в случай че един-единствен служител има влязла в сила присъда, свързана с дейността – уникална регулация за българското право, която прехвърля личната отговорност на всеки човек върху стотици негови колеги.
Накратко, явно съсипването на този сектор ще послужи като жертвен агнец за умилостивяване на електората на управляващите партии от БСП и ДПС за всички други неуспехи. Разчита се потребителите да се подлъжат по триумфалното завръщане на “добрата държава” и да гласуват за съответните партии, преди да усетят върху собствения си гръб негативните последици от отрязан достъп до банково и небанково финансиране, и то в условия на банкова несигурност и практически замразени спестявания на десетки хиляди клиенти на КТБ.
Крайно време е българските депутати да престанат с внасянето на законопроекти без анализ на ползите и вредите, който да бъде публично представен на избирателите поне по електронен път през сайта на парламента. Когато за внасянето на един законопроект е достатъчно просто той да се напише, дори и без една дума аргументация, това отваря широко пътя за корупционен лобизъм и използването на законодателната дейност за предизборни цели. Проблеми в небанковия финансов сектор съществуват и решенията им изобщо не са сложни, стига депутатите ни да имат поне малко истинско желание да ги решат. Но громенето на лошия капиталист и ограничаването на “лихвите” (всъщност ГПР-то) явно е по-популярно преди изборите, пък били те и в края на краищата за сметка на потребителите.

Leave a reply

  • 0
 
 

Кой създава кризите 3: Големият петрол

В ПЪРВАТА част ("24 часа" от 15 април т.г., стр. 12 ) видяхме една от най големите PR манипулации на ХХ век - как американските политици чрез масмедиите и умели PR стратегии предст[...]

  • 0
 
 

Що е то "презастрояване"?

Думата „презастрояване“ в България е неизбежно свързвана с морските ни и зимни курорти. Къде от носталгия по социализма с неговото централно планиране и силно ограничено външно тър[...]