Обърканата дясна „интелигенция“ е липсващото звено

 
 
 

Поредна дясна статия описваща грозната българска действителност. Валят паралели с отминали времена, редят се алегории с литературни и исторически творби, изкусно изписани красиви думи съсипват този или онзи политик, тази или онази партия. Въздишаме с удивление „Колко хубаво го е казал този интелигентне човек!“ и споделяме във фейсбук. Броячите на посещенията полудяват, редакторите на сайтовете със задоволство кимат с глави.

И какво от това? Значителна част от българската дясна „интелигенция“, доколкото има такава, има едно изключително порочно качество, което никога не съм разбирал дали е вродено и присъщо или подплатено с финансов стимул. Тя рядко говори за идеи и още по-рядко говори за конкретни мерки. Почти винаги плюе хора и партии.

В България има един парадокс. Десните икономически think-tank-ове са със сериозна репутация и влияние и определено имат надмощие над левите им опоненти, каквито са синдикатите (за жалост, последните ползват неморални привилегии на недемократично придобита власт и от там етично-неприемливи начини за финансиране). Голяма част от десните икономисти са изключително прилежни в изработването и популяризирането на конкретни мерки, които често са имали чуваемост в правителството и са водили до положителен ефект. От друга страна, синдикатите са фиксирани върху темите за по-високи осигуровки и по-висока минимална работна заплата, но с изключително рехава аргументация и по-скоро партизански, отколкото научен подход.

Тотално противоположна е картинката в публицистиката. Много десни публицисти се занимават основно с атаки по партии и хора, в това число, понякога и недостатъчно обосновани. Рядко обелват дума за конкретни мерки или политики. Да не кажа, че не се сещам кога за последно са го правили. От друга страна, често левите публицисти са подчертано прилежни в популяризирането и аргументацията на леви политики – с майсторско перо и базисни икономически и политически знания защитават по нелош (но абсолютно грешен) начин идеи за повече преразпределение, създаването на повече държавни фирми, спасяването на държавните фирми с пари на данъкоплатеца, забавяне на приватизацията, взимането на заеми и раздаването им на социални и етнически групи и т.н.

Левите пропагандират умело как като национализираме митични рудодобивни фирми, като оставим електроснабдяването и водоснабдяването в ръцете на добродетелните политици, като същите тези политици вземат милиардни заеми на гърба на населението, за да създават „уж“ високотехнологични фирми и реиндустриализират България, като вдигнем МРЗ на 1000 лева, тези пари ще се „завъртят“ в потребление и ще стимулират икономиката, България ще цъфне. Тези тези са абсурдни икономически, но не всеки разбира от икономика и дърпайки емоционалните струни на колебаещи се гласоподаватели, левите публицисти ги придърпват към лявото. Какво правят десните? Не обясняват по достъпен начин защо тези неща са грешни и глупави, а продължават да плюят този и онзи. Файда? Нулева.

Заблудената съществена част от дясната интелигенция и десните публицисти са една от причините българското дясно да е толкова разпокъсано. Със сегашния си стил и линия на действие, те сеят ненавист срещу определени леви и фашистки партии, но нищо повече. и какъв е смисълът от това? Голяма част българи имат нетърпимост към комунистите и социалистите, така и така. Но тази нетърпимост не стига те да се обединят в една партия или устойчива коалиция. Обединението може да дойде не само на база общ политически противник, но и на база споделяни идеи за реформи на пост-социалистическата българска държава. И тук дясната интелигенция и публицисти са липсващото звено между десните think-tank-ове, които генерират тези идеи и ги обосновават научно, и разпокъсаните десни партии.

Добрите практики в политическия PR разчертават тристепенен модел. На първия „етаж“ са неправителствените think-tank-ове, които генерират, обосновават и защитават научно идеи с конкретна идеологическа насоченост. На втория „етаж“ са медиите, публицистите и интелигенцията, които имат задачата да облекат тези научни идеи и аргументи в по-популярна обвивка и да ги популяризират сред широката публика. Най-отгоре са партиите, партията или коалицията, която има за задача да интегрира тези идеи и мерки в своята политическа платформа и да ги приложи на практика.

Докато средното ниво в България прекъсва този поток от идеи е нормално българските партии в дясното пространство да са разединени и дори някои да бъдат псевдо-десни. Просто научните и аргументирани автентично десни идеи и политики не достигат нито до тях в консолидиран вид, че да ги обединят, нито до избирателите им.   Плюенето против една лява партия днес нито обединява дясното утре, нито пък имунизира обществото срещу вредните леви и популистки идеи. Защото лява или популистка партия XYZ днес може да се казва ZYX утре. И какво? Плюене наново?

Това е и причината за тъжния феномен, дясното на българските „десни“ избиратели и политици твърде често да се ограничава до това да са против БСП и Русия. Те не разбират кои са десните реформи, кои са истинските десни ценности, какво би трябвало да прави един десен политик, извън това да критикува ожесточено Станишев по телевизията. И понеже не го разбират, биват лесно манипулирани да обърнат гръб на относително добросъвестни десни политици под целенасочена и далеч по-умела лява пропаганда, разделяйки се по глупав начин дори по теми, по които дясното общество трябва да е единно и твърдо в позициите си.

Реалността е, че левите хора си искат социализма и всичко да е държавно, а десните просто искат да са срещу БСП. Което прави първите заблудени икономически, но задружни и устремени политически, а вторите както объркани и неинформирани идеологически и икономически, така и разединени и заблудени политически.

Иронично, поучителната за българските десни публицисти и интелигенция поговорка, че великите умове обсъждат идеи, посредствените събития, а малките – хора, е изказана именно от съпругата на най-известния ляв американски президент – Франклин Делано Рузвелт :-)

Leave a reply

  • 0
 
 

Защо чак сега се сетихте за Трън?

Някъде из мъглите под хълмовете Китка и Мурговица, в община Трън са останали да живеят около 4000 души – двойно по-малко спрямо над онези 8000 жители преди прехода. В частния секто[...]

  • 0
 
 

Дали рудодобивът уби туризма в Панагюрище, Етрополе, Пирдоп, Мадан и Златоград?

Общинските съветници в община Трън гледам се поосвестиха малко и решиха да няма местен референдум паралелно с парламентарните избори след седмица. Може би защото видяха с очите си [...]