Независимостта, която не спечелихме

 
 
 

Днес си честитим независимостта. Но коя? Половината от работата е свършена – имаме свободна и международно призната държава. Половината от работата не е – продължаваме да имаме адски зависимо мислене.

Зависимо от пост-робските стереотипи. Че преклонена глава, сабя не я сече. В една свободна държава, сабя няма, но главата си остава преклонена от страх.

Зависимо от това, което вижда преклонената глава. А то е земя. Така че у нас „The sky is the limit“ е безсмислен принцип. Небето не го виждаме, тъй като преклонените глави са се вторачили в земята.  А преклонени глави, виждащи мръсна и прашна земя, не летят. Дори и да имат криле.

Зависимо от пост-социалистическите стереотипи. Че всички са родени равни и трябва да си останат равни цял живот. И тази уравновиловка трябва да се постигне чрез насилие и принуда.

Зависимо от насилието и принудата. Нашето мислене е пристрастено към тях. Ние ги обичаме, те са в основата на корупцията и политическият диктат, които тайничко си харесваме. Е, не го изказваме на глас, но пък го изразяваме като дойде изборният ден. Копнеем за твърда ръка и диктатура, която да „оправи нещата“ и накаже виновниците. И с прикрита завист поглеждаме към държавите, в които такива режими върлуват.  И с неприкрита завист им симпатизираме, когато тръгнат да падат.

Зависимо от последствията от адски многото изпуснати влакове. Изпуснахме Ренесанса; изпуснахме 150 години капитализъм; изпуснахме няколко енергийни революции; изпуснахме няколко образователни революции; изпуснахме дори цифровизацията.

Зависимостта от естествения рефлекс да намираме виновни за изпуснатите влакове. Не би могло ние да сме виновни за изпуснатия век и половина капитализъм, извадил безпрецедентно количество хора от най-ужасна бедност, затова той ще е виновен за нашата бедност и провал на хубавия ни социализъм. Не би могло ние да сме виновнии за липсата на реформи, ето защо, чужд капиталистически заговор пречи на нашите държавни фирми да ударят Майкрософт и Епъл в земята.

Зависимостта от неспособността да поемаме отговорност за самите себе си, тъй като сме убедени до мозъка на костите си, че сме непогрешими и всичко лошо и зло е плод на заговор и конспирация срещу нас. Ние никога не грешим в политическия си избор, несполуките ни там са плод на световна конспирация срещу България. Ние никога не грешим в преценката си, че комунизмът може да сработи, фактът, че не сработва е следствие от капиталистически заговор срещу народна република България. На нас никога дори не ни се налага да поемем отговорност, тъй като сме твърдо убедени, че нищо не зависи от нас.

Зависимостта от наркотика на държавата-бавачка. Неспособността да поемаме отговорност за самите себе си ни кара да прегръщаме с готовност всяко предложение друг да поеме отговорност за нас, като в замяна му дадем „само“ достатъчно власт да ни мачка чрез насилие и принуда. Същите насилие и принуда, които тайничко си обичаме.

И така. Честита ни независимост. Половината от работата е свършена. Половината – не е. А втората половина е адски, адски важна. И адски, адски трудна. Защото няма ясно решение и кратък път как един народ със зависимо мислене, изпитващ удоволствие от зависимостта си, да стане независим.

 

 

 

 

Leave a reply

  • 0
 
 

Кой остави „половин София“ без вода?

Преди десетина дни някои медии прогърмяха, че половината столица е останала без вода. Всъщност както стана ясно, става въпрос за авария в квартал Оборище, която води до прекъсване [...]