Не можем да избягаме от отговорността утре като я избегнем днес.

 
 
 

Колкото повече мисля, толкова по-убеден ставам, че отговорността е един от ключовете към разбирането на поведението на избирателите. Отговорността, за разлика от труда, е ВИНАГИ неприятна. Никой не обича да носи отговорност, тъй като тя е свързана единствено с възможни негативи.

Затова и гласуването „против“ някого е толкова популярно – то не обвързва избирателя с никаква отговорност. Той просто е против, неговото участие приключва с това да се махне някого. Какво ще дойде после? Каквото дойде – това. Избирателят не е гласувал за нещо по-добро, значи не носи отговорност. Тоест, каквото и да стане, дори и много по-зле, съвестта му е чиста.

Затова и гласуването за комунистически и друг популизъм е толкова популярно – то не обвързва избирателя с пряка отговорност за какво ще стане с „общата“ собственост или кой ще създаде растеж – то я прехвърля на едни политици, които ужким трябвало да свършат тази работа. Да изкарат държавните фирми на печалба, а избирателят да си клати краката. Да национализират чуждите фирми и да превземат чужди държави, а избирателят да си клати краката. Ама те няма да я свършат, както винаги? Избирателят не е отговорен, той им е дал възможност да я свършат. Нали са слуги на народа? Нали в трудовата им характеристика пише, че не трябва да се ръководят от собствения си интерес (все едно това е възможно), а от народния? Нали така казаха по телевизора? Нали така обещаха? Защо не са си свършили работата, щом избирателят им е дал шанс и се е съгласил те да управляват парите, собствеността и свободите на народа? Каквото и да стане, дори комунистическите политици да доведат държавата до фалит, избирателят не носи отговорност. Съвестта му е чиста.

Затова и негласуването е толкова популярно – то не обвързва избирателя с нищо, най-малкото пък с отговорност. Всички са маскари, нали така? Защо да поеме избирателят отговорност, че някой не е маскара? Може да сгреши, да се изложи, други да му се смеят, да го оплюят? По-добре да си стои вкъщи и да прати всички маскари по дяволите. Какво като гласуващите стройно и прилежно малцинства, безработни и хора в трета възраст ще си изберат кабинет? Нашият избирател е спокоен, той не се е обвързал с отговорност, така че какъвто и кабинет да си изберат горните, зависими от бюджета, групи, съвестта му е чиста.

Затова и гласуването според „информацията“ в жълтите вестници е толкова популярно. Birds of a feather flock together казват англичаните. Ние ползваме по-грубото „краставите магарета се събират“. Всички знаем, че жълтите вестници не носят отговорност за това, което пишат. Какво като официалното становище на Еврокомисията сочи обратното? Какво като Евростат сочи обратното? Какво като в учебника по история пише обратното? Нали всички са маскари? А репортерите в жълтите вестници чули този слух, измислили си онази клевета, отговорност никой не носи. Точно, както и избирателят. Защо последният да не повярва на тези сродни души в жълтите вестници? Ами нали и на тях, както и на него, съвестта им е чиста и не носят отговорност?

За всичко това си има обяснение и по Фройд. Ама за него ще трябва червена точка, така че не е за тук. Засега урокът е ясен – най-популярно е да не се поема отговорност. И най-популярните политици са тези, които обещават на избирателя да поемат отговорност за живота му, вместо него. Да го „оправят“, един вид (пак по Фройд). Даже чува, че ще го „оправят“, когато никой не го е предлагал. Подсъзнание. Инстинкт. Нали, именно, при „оправянето“, отговорността се носи само от „оправящия“? От „оправяния“ се изисква само да даде позволение. И да се приготви за „оправяне“.

Общо взето, тъжна история. Докато избирателят не се осмели да поеме отговорност за избора си, de jure, и за живота си, de facto, нищо няма да се промени. Но тъй като отговорността ВИНАГИ е неприятна, надали това някога ще се случи. Изводът от тези две съждения е колкото явен, толкова и страшен. Така че по-добре да не го изказвам.

Чистата съвест е хубаво нещо, само когато сме поели отговорност и с действията си сме се доказали пред самите себе си. В обратния случай е просто предателство. Към нас самите, но и много по-лошото – към децата ни утре. Защото не можем да избягаме от отговорността утре като я избегнем днес.

 

Leave a reply

  • 0
 
 

UBER умря! Да живее UBER!

Вчера получих следното съобщение във фейсбук: „Здравейте, днес взех такси от автогарата. Както изисква регулацията, взех първата кола от опашката на регулираното място. Беше мръсна[...]