Гост статия: Можем ли си и без Федерален резерв?

 
 
 

Представете си, че стоите в хола си, лампите са изгасени, цари непрогледна тъмнина и изведнъж изпускате брачната си халка, знаейки, че, ако не я намерите, съпругът/съпругата ви ще ви счупи главата. Какви са опциите ? Да се хвърлите на пода в тъмнината и да почнете да го търсите, блъскайки си главата в столовете и масите и, вероятно, замитайки пръстена, без да искате, в най-отдалечения ъгъл на стаята. Да стоите на място и да не правите нищо. Да светнете лампите и да я намерите.

В икономиката, изпускането на пръстена е рецесия – нещо се е объркало и е време да се поправи. Хвърлянето на пода в тъмнината е политиката на централните банки през последните около 90 години. Стоенето на място в тъмнината е централно банкиране, единствено с фиксирано увеличаване на паричното предлагане. Светването на лампата и намирането на пръстена е свободното банкиране.

В следващите редове ще видим защо днес постоянно си удряме главата в мебелите, защо лампата е изгасена, кого го е страх от осветляването на непрогледния мрак и защо, по дяволите, е крайно време да я светнем.

За да се разреши един проблем, решаващият го трябва да направи пет неща: (1) да разпознае, че има проблем, (2) да получи информация какъв е този проблем и да установи правилно същността му, (3) да реши какво да прави въз основа на тази информация, (4) да приложи взетите решения и (5) да изчака тези решения да станат ефективни.

Но централните банки и, като цяло, политиците са много по-неспособни и неефективни в този процес, отколкото всички икономически субекти взети заедно или, по-просто казано, „пазарът“ (пазарът не е УолСтрийт, а сме всички ние). Тоест, централните банки и политиците хвърлят държавата на пода, тя започва да се лута в тъмното и да си удря главата в мебелите. Причините са прости. Първо, в централната банка и правителството работят ограничен брой хора, чието знание е присъщо по-ограничено от знанието на всички хора в конкретната държава. „Пазарът“ дава нужните връзки и сигнали, чрез които знанието на всички хора си взаимодейства и след това по естествен път се намират решения. Такива връзки, сигнали и взаимодействие няма, когато решенията се вземат централно, било то в офиса на централната банка (като ФЕД или ЕЦБ) или офиса на президент или министър председател. Вторият проблем е собственият интерес на хората с власт. Например, ако централните банки са просто неспособни да управляват инфлация/дефлация, то грешките им, логично, биха гравитирали около равна пропорция създали инфлация и дефлация. Но това не е така. Исторически, грешките създали инфлация са критично повече. Случайност? Напротив. Ако можехте да печатите пари, какво щяхте да правите? Да ги харчите. Още повече, инфлацията понижава цената на държавния дълг, което позволява на политиците да финансират днес повече благини за избирателите и/или войни, прехвърляйки бремето на бъдещите поколения. Неслучайно и ерата на централните банки е и ерата на войната в човешката история – 20ти век. Политиците, желаещи да започнат война, просто използват централните банки като лесно контролируем източник на финансиране на агресия, която е възможно да не е била според интереса на народите им.

Вторият вариант е фиксираното увеличаване на паричното предлагане. То предполага, че единствената функция на централната банка е да увеличава паричната маса, без да се намесва в спасяване на банки, инвестиране в затруднени активи и всякакви други целенасочени дейности за предполагаемо „подпомагане“ на икономиката. Застъпник на тази теза е Милтън Фридман през по-голямата част от живота си, преди вече в по-напреднала възраст да си смени позицията. Предимствата са, че се елиминират много от вредните, де юре, антициклични, но, де факто, проциклични интервенции на централната банка. Недостатъците са, че докато съществува централна банка, политиците винаги ще се изкушават да използват властта си да я принудят да провежда някаква интервенционистка политика, обслужваща техните интереси, както и отново централизирана намеса в динамиката на паричното предлагане, която не се подчинява на пазарната логика и сили.

Третият вариант е да светнем лампата. Да разпуснем централните банки като Федералния резерв и да преминем към свободно банкиране. При него, конкуриращите се банки ще увеличават паричната маса, като издават хартиени пари, които са обезпечени с някаква „външна валута“, която в идеалния случай е злато (но не задължително и това е част от конкуренцията). В свободното банкиране, банките ще банкират отново с частичен резерв (начинът за създаване на пари от „въздуха“, както е популярно в медиите), но частичният резерв е, всъщност, вреден само при наличието на централна банка и политически монопол върху него (в друга статия ще поговорим защо). В тази система, банките сами ще решават какви да са нивата им на резерви, с какво да обезпечават хартиената си валута и как да изграждат мрежата си, като, обаче, поемат пълната отговорност за загубите си, тъй като няма да има кой да ги спасява.

Проблемите с инфлация и дефлация ще се разрешават от цялото знание и балансираният интерес на цялото общество. Ако банките създадат повече пари (не благосъстояние), отколкото потребителите искат, то вторите ще ги изхарчат, това ултимативно ще започне да източва обезпечението на банките и ще им даде нужния сигнал да се коригират (иначе ще изпаднат в ликвидна криза). Ако банките създадат по-малко пари, отколкото потребителите искат, те просто няма да печелят достатъчно и инвеститорите им ще ги напуснат или коригират. Следователно, в дългосрочен план, светването на лампата и свободното банкиране ще създава точно толкова парична маса, от колкото обществото има нужда.

Политиците и някои банкери и икономисти се боят от светването на лампата, тъй като тогава инструментите, с които купуват гласове и си осигуряват непазарни печалби и спасителни пакети, ще изчезнат. Най-честият им аргумент е посочването на периода на свободно банкиране в САЩ, който предполагаемо се провалил. Но същият този период не е бил де факто на свободно банкиране.

Историята ясно показа, че централните банки като Федералния резерв и ЕЦБ се провалиха в целта, която им бе поставена, влошиха безмерно всяка съществуваща криза, която се опитаха да решат и, де факто, създадоха двете най-големи кризи за последните 100 години. В същото време, както на теория, така и на практика, съществуват по-добри модели, които са работили в миналото и ще работят в бъдещето. Модели, където „лампата“ свети и обществото заедно търси решение на своите проблеми, като поема пълната отговорност за провалите и успехите си; модели, където обединеното знание на обществото решава проблемите, а не една или няколко „умни“ глави във Вашингтон, Брюксел или друга столица.

Между другото, Канада няма централна банка до 1935. Знаете ли колко банки фалират в Канада по време на Голямата Депресия, когато Канада все още няма централна банка?

Една.

Статията е базирана върху лекция на професор Стив Хоруиц

JG

Leave a reply

  • 0
 
 

Ако е по-добре да си безработен, отколкото на МРЗ, кой ти пречи да си безработен и без МРЗ?

Вдигането на минималната работна заплата е вредно! Първо е важно да се отбележи, че МРЗ под даден праг, който се нарича "пазарна работна заплата" (ПРЗ), е безсмислена тъй или ин[...]

  • 0
 
 

Четиво за СДС, ДСБ, ДБГ...

Добър ден! И тъй като изборният цирк приключи, но страстите, гледам са още непритихнали, ако позволите, да изразя и аз гражданска позиция. Че гледам от доста време насам близки и [...]