Местният референдум в Трън е демографска и икономическа евтаназия

 
 
 
На 13 януари 1935 година, гражданите на Саарската област получават възможността да изберат на референдум дали да останат под мандата на Лигата на нациите (тогавашното ООН), да се присъединят към Франция или да влязат в рамките на вече преминаващата към нацизъм Германия. Нацистите провеждат умела и активна пропагандна кампания и печелят безапелационно с 90.73%. Всеки избирателен район в Саар, включително тези с почти цялостно френско население, гласуват за обединяване с нацистите с минимум 83%. Останалото е история.
Поуката от Саарския референдум е, че и при пряка демокрация понякога пропагандата и демагогията може тотално да затъмни преценката на избирателите така, че те даже да гласуват за собствената си смърт (дори буквално, саарската област е обект на ожесточени сражения в хода на войната с много цивилни жертви).
За Саар се сетих след като видях, че в Трън кметът е инициирал и общинския съвет одобрил местен референдум за ново разработване на стари находища със златоносни руди паралелно с парламентарните избори в края на март месец. На всичкото отгоре, местният референдум не е насочен конкретно към някакъв проект, а директно предлага на трънчани да забранят всякакъв добив на полезни изкопаеми за всички времена – тотална идиотия (защо референдумът е абсурден и без юридически смисъл, ще напиша в третата статия).
На пръв поглед местните хора би трябвало с готовност да прегърнат новия инвестиционен проект, ако оценката за въздействие на околната среда е положителна. Трън е исторически свързан със златодобива, инвеститорът е един от най-големите в България, технологиите са утвърдени и след десетилетия ползване е очевидно, че в тях няма нищо шокиращо и това е шанс за малката им община да последват добрия пример на други общини като Челопеч и Панагюрище в които безработицата е под средното ниво в България, а доходите – над средното. И това на фона на задълбочаването на икономическите и демографски проблеми в община Трън през последните 25 години. Всичко хубаво, но логиката тук е само на пръв поглед.
Малко след като потенцалният инвеститор обяви намеренията си в Трън се изсипаха обичайните заподозрени партийни еколози с обичайните заподозрени няколко журналисти от електронни и телевизионни медии. Трън, лошият капиталист и невероятните перспективи за еко-туризъм и бутилиране на вода с потенциал малкото българско градче да се превърне в „значим национален еко курорт“ (по думите на тв журналист) бяха тема на националните новини седмици наред. Ветерани в „зелените“ пропагандни кампании не стъпвали в Трън, почти се пренесоха да живеят там и започнаха да обикалят от врата на врата и да разказват на местните баби и дядовци кошмарни приказки от 1001 нощ.
И на този фон, кметът на Трън решава да прави местен референдум след по-малко от два месеца?
Според мен, това е напълно безотговорно решение. Кметът на общината е демократично избран и той носи отговорност за хората там. Тази отговорност включва и това да ги предпази от самите тях, когато са жертва на агресивна едностранчива пропаганда. Днес в Трън тази отговорност е двойно по-голяма, тъй като това е една от многото общини, за които реално няма надежда да оцелеят в дългосрочен план без някакъв непредвиден и голям икономически пробив. Кметът трябваше да поеме нещата в свои ръце и чрез привлечена външна експертиза да реши заедно с общинския съвет дали да даде зелена светлина на проекта и при какви параметри или да поиска помощ от бъдещото правителство за обективна информационна кампания по казуса и едва тогава да прибягва към допитване.
За съжаление, той не направи това.
С две думи, местният референдум за или против забрана за вечни времена на всякакъв добив на полезни изкопаеми, предлага възможност на гражданите на Трън да гласуват за собствената си демографска и икономическа евтаназия. Като дори думата „евтаназия“ не е съвсем точна. Тя произлиза от древногръцките думи „eu“ и “thanatos” или „добра смърт“. Демографската и икономическа смърт в град Трън няма да е изобщо добра…

Leave a reply

  • 0
 
 

Историята на минималната работна заплата - расизъм и геноцид срещу бедните

Дебатът за икономическите ефекти от минималната работна заплата не стихва вече почти 100 години. Икономистите от школите, гравитиращи около класическия либерализъм, твърдят, че цен[...]

  • 0
 
 

Как да се пенсионираш като холандец?

Конфуций някога е казал, че съществуват три начина за постигане на мъдрост: първият е чрез размисъл, който е и най-смисленият; вторият е чрез имитация, който е най-лесният; а трети[...]