Помогни ни да легализираме марихуаната и да разбием нарко-мафията

 
 
 

Забраната за употреба и продажба на наркотици е инструмент, чрез който политиците контролират не дали да се продават и употребяват, а кой да ги продава и употребява. Войната срещу наркотиците никога не е имала за цел да спре употребата и продажбата на наркотици. Тя винаги е била и винаги ще бъде война за кой да монополизира техния пазар.

Обществото трябва да разбие грандиозната илюзия на войната срещу наркотиците, градена от политици и мафия с милиарди долари за PR кампании и манипулации в продължение на над един век. И няма причина България да не е една от първите страни, която да го направи. Ако искаме да нанесем най-тежкия удар за последните 24 години срещу мафията и перверзния й картел с политиката, то нека предприемем стъпки за легализирането на наркотиците, като започнем с медицинската марихуана.

Замислете се сами. Тази война се води от над един век, а в много европейски държави и от над 500 години. Ако в момента решите да си купите една цигара марихуана, колко време ще ви отнеме? 30 минути? Един час? Два часа? Ако решите да си купите 1 грам кокаин, колко ще ви отнеме? Три часа? Пет часа? Един грам амфетамин? Забранени ли са наистина наркотиците? Мислите ли, че това е различно в САЩ? Във Франция? В Германия? Влизали ли сте в немска хаус дискотека? В Испания? В стокхолмски техно ъндърграунд?

Не, наркотиците не са де факто забранени никъде. Де юре забраната позволява на политиците да контролират кой да снабдява наркотици в техните и през техните държави, така че да могат заедно с нелегалните трафиканти да пълнят свои черни каси и черни сметки. Тоест, забраната създава мафия и дава на политическата класа контрол върху тази мафия. Неслучайно сте чували поговорката, че по-голяма мафия от държавата няма.

Разбрахме как изглежда войната „срещу“ наркотиците през очите на политиците. Но как изглежда през очите на данъкоплатеца? Отчайващо скъпа, трагично вредна и страшно неморална.

Псевдо-борбата срещу наркотиците изсмуква колосални данъчни средства и човешки ресурс, които биха могли да се насочат към реално продуктивни сектори. Само в САЩ тя струва над $41 милиарда годишно на данъкоплатеца, като се изпускат данъчни приходи от над $46 милиарда, ако наркотиците бяха легализирани. Тоест, американският данъкоплатец плаща над $100 милиарда, за да може политиците да картелизират пазара на наркотици и да пълнат своите и на мафията черни сметки. Войната срещу наркотиците е и много вредна. Рестриктивнтие закони пращат ежегодишно зад решетките хора, които потребяват за своя сметка и без да пречат на никого наркотични вещества. Не би ли трябвало в затвора да попадат хората, които пречат и нараняват други хора, а не себе си и то доброволно? Последното я прави и страшно неморална. Защо политиците трябва да контролират как някой стопанисва (и съответно поема всички произтичащи разходи) най-святата собственост – тялото и ума си?

Методите за намаляване на употребата на наркотици са много прости и много ефективни, нямащи нищо общо със забрани. Първият е либерализирана и справедлива здравна система, която поставя фокус върху личната отговорност и превенцията. Няма по-силен стимул да не потребяваш наркотици от заплашително размахан пръст на агент от застрахователния ти здравен фонд. Употребата им увеличава рисковете за здравето, следователно ще ти бъде увеличена и премията. Вторият метод е образованието. Част от огромните парични средства, които ще се влеят в държавната хазна след легализацията трябва да бъдат насочени целево към просвещаване на учащите се какво са наркотиците. Третият е възпитанието. Когато не държавата поема бутаформа отговорност да предпази децата от цигарата марихуана, родителите ще поемат своята и ще възпитат самото дете да бъде по-отговорно. Поемането на отговорност винаги е неприятно, но историята учи, че именно религиите и културите, които учат/умеят да го правят водят до създаването на най-проспериращи държави.

Искам ясно да кажа, че не предлагам от утре да падне забраната за всички наркотици и да изпуснем всички пласьори и наркотични вещества да шетат законно по улиците. Освен правилност, една политика има и навременност. Обществото ни не е готово за такова нещо. Първата стъпка е да разпознаем проблема – политиците никога не са се грижили за това децата ни да не ползват наркотици, всичките забрани, специални агенции, прокуратури и закони просто са им служили да сложат ръка върху това КОЙ да продава наркотици и да няма конкуренция в този пазар, така че те да прибират своя огромен дял от баницата. За децата трябва да се погрижим ние и учителите им. Втората стъпка е да легализираме леките наркотици, които имат и чисто медицински цели. Постепенното падане на забраните ще доведе до ерозия в това колко „готино“ е използването на наркотици и съответно употребата или ръстът й ще бъде намален (както е станало и навсякъде по света, където са легализирани). Вече третата стъпка и дългосрочна цел е да се мисли за тотално разбиване на мафията и пълна легализация, след като обществото е просветено, образователната система е с адекватни програми и тегленето на една линия не е толкова „готино“ като израз на непукизъм, бунт срещу системата или ал-капонщина.

Но както казва мъдрата пословица, човекът преместил планини е започнал с преместването на един малък камък. Нека направим първата крачка и обявим решимост да разбием порочният мафиотски конгломерат политици-трафиканти и започнем с легализация на медицинската марихуана. Малка стъпка към голяма цел.

Мартин Николаев

Leave a reply

  • 0
 
 

Кой надува балона?

През последните години наблюдавахме надигащата се вълна на първосигналната и често наивна реакция да се обвини частния сектор и особено банките за надуването на всякакви финансови [...]

  • 0
 
 

Гост статия: Можем ли си и без Федерален резерв?

Представете си, че стоите в хола си, лампите са изгасени, цари непрогледна тъмнина и изведнъж изпускате брачната си халка, знаейки, че, ако не я намерите, съпругът/съпругата ви ще [...]

  • 0
 
 

Избори, социалисти и бързи кредити

Наближават избори и по нова стара традиция, отново медии ни облъчват за „Мария“ и „баба Гицка“, които подписали без да четат договори за бързи кредити с фирми за които нищо не зная[...]