Кой е Нарендра Моди?

 
 
 

Преди няколко дни приключиха най-големите демократични избори в историята на човечеството – над 550 000 000 гласували индийци наказаха тежко клана Ганди и дадоха властта на опозиционната партия Бхаратия Джаната със смазващо мнозинство от 282 от 543 места в долната камара на индийския парламент. От вчера премиер на най-голямата демокрация е Нарендра Моди. Кой е той и защо избирането му е от най-важните политически събития в света за тази година (а може би и десетилетие)?

Моди е противоречива фигура. От една страна, уменията му на държавник са безспорни – под негово управление, регионът Гуджарат се превръща във водеща икономическа сила в индийската федерация. Според различни източници, регионът е един от най-бързо растящите в Индия със среден годишен ръст на реалното БВП между 10% и 14%. Ако второто число е вярно (статистиката в Индия определено не е на висота), то Гуджарат изпреварва Утаракханд и заема мястото на най-бързо растящата индийска област. Моди постига тези впечатляващи резултати чрез придържане към класически либерални политики, дългосрочна визия за икономиката и устояване на натиска да провежда краткосрочен популизъм, както и чрез учудващо ефективни управленски практики, изолиращи корупцията. Например, корупцията и държавния рекет в инфраструктурното строителство са ограничени критично, тъй като почти всички обществени поръчки се извършват изцяло електронно. Това е изключително нетипично за Индия, където завоюването на държавна поръчка е типично предшествано от чаени партита с местните политици, щедри дарения за кампанията на кмета и образованието на децата му, и т.н. В интервю за Таймс, шефът на една от най-големите индийски компании за пътно строителство казва, че още не може да повярва как е спечелил проект за $42 милиона в град, без дори да разбере името на кмета (а обикновено е нужно да му стане най-добър приятел).

Икономическият модел на Гуджарат следва типично класически либералната рецепта – глобализация, приватизация, намаляване на администрация, свободна търговия и приветлив инвестиционен климат. Шефът на индийският автомобилен гигант ТАТА казва пред CNN, че в Гуджарат е преминал през цялата инвестиционна процедура нужна за завършване на завод за три дни, а това в другите региони обикновено отнема цял един многогодишен мандат. Държавното управление в Гуджарат е често критикувано, че не полага достатъчно усилия за социалното включване. Но Моди вече дълги години е непреклонен – който не работи, не трябва да яде. Бедните и мързеливи индийци в гетата, които хронично отказват да се включат в пазара на труда, няма да живеят на гърба на все по-работливата и продуктивна средна класа в Гуджарат. Една от любимите му фрази е „обществено-държавно-частно“ партньорство, тоест взаимоотношения между хората, бизнеса и държавата, в които всички печелят. Гуджарат е абсолютен лидер в Индия по отношение на частното участие в инфраструктурата – почти изцяло приватизирано енергопроизводство, най-голямото частно пристанище в Индия и почти изцяло частна мрежа от малки пристанища, огромни терминали за внос на втечнен газ в публично-частно партньорство, частни летища, частни магистрали и ЖП линии, както и първи стъпки за изграждане на огромни частни водопроводи и водоснабдителни мрежи. И всичко това без злите частни капиталисти да изядат дори едно бедно индийско дете. Последното е и нещо, за което трябва да се замисли и родният бългаски избирател, а именно щом като частниците са толкова лоши, защо почти всички проблеми днес са в държавния сектор – разпаднал се НЕК, съсипани държавно-общински водоснабдителни дружества извън София, образование, произвеждащо неадекватно подготвени кадри, източено здравеопазване и т.н.

Новият индийски премиер е твърдо убеден, че единственият път към лично израстване е образованието. Самият той няма висше образование, но казва, че книгите са били най-добрите му приятели през целия му живот. Образователните политики на Моди в Гуджарат следват неговата обща философия, въпреки че навлизането на частния сектор там върви с по-бавен темп. Например, интеграцията на изолирани кланови и племенни групи в Индия се постига чрез създаването на специални за тях училища в публично-частни партньорства. Въпреки че в редица индийски региони частният сектор осигурява по-голям процент от образованието, Гуджарат също не се представя зле – 33% от медицинските колежи са частни, както и 64% от инженерните.

От друга страна, Моди е хиндуист-националист. Управлението му в Гуджарат е помрачено от огромните протести през 2002 година, когато хиндуисти избиват над 1000 души, повечето от тях – мюсюлмани. Моди е обвиняван в подкрепа за хиндуистите или поне в мълчаливо бездействие. Специална разследваща група на индийския върховен съд го оневинява, но съмненията остават, а корупцията в индийската съдебна система е сериозна. Получава и отказ от САЩ за получаване на американска виза. До ден днешен, Моди не е представил нито извинение, да не говорим за обяснение, за инцидента. Но това не означава, че Моди е подчинен на хиндуистите-националисти. Офисът му в Гандинагар е построен след разрушаването на 120 малки хинду храма – свещени места за собствените му съюзници. Толерансът на Моди към политическите разногласия също е много нисък. В Гуджарат партията се управлява еднолично от него – всеки с глас против бива заменян от послушен партиец, който няма да издига глас срещу икономическите реформи. Икономическият успех на Гуджарат не е и без своите противоречиви страни. Регионът се нарежда с „голям зор“ в челната десетка за Индия по редица социални показатели като нивата на смъртност сред новоредените или процентът на страдащи от анемия деца. Но това е причинено до голяма степен от нежеланието на определени индийски социални и етнически групи да се включат в разрастващата се средна класа. Моди не предоставя безплатни социални услуги „на килограм“, които да осигурят по-добър живот на хората, които не желаят да работят. Затова и подобряването на някои социални показатели отнема време – времето, нужно за „пречупването“ на желаещите да живеят в изолация и мизерия и включването им в активното и работещо население. С годините това се случва и през 2011-2013, Гуджарат се нарежда сред водачите по темпа на подобряване на тези социални показатели, докато за предходните 10 години е гравитирал около средното за страната.

Като премиер, Моди влиза в партньорство с шефа на индийската централна банка – Рагурам Раджан, който пък е един от най-разумните и грамотни централни банкери в целия свят. Раджан е един от хората, които още през 2005 предупреждават за нестабилността в американския ипотечен сектор, създадена до голяма степен от превръщането му в инструмент за социална политика от американските политици. Критикуте му към поведението на Федералния Резерв след избухването на финансовата криза са вече пословични, а книгата му „Fault Lines“ е спокойно, но безкомпромисно посочване на истинския виновник за колапса на американския ипотечен пазар – американските политици и централни банкери. Поради тези си позиции, Раджам е един от най-големите врагове на левите икономисти и бива постоянно подлежен на нападки и критики от лагера на кейнсианците и социалистите.

Колкото и да е противоречив, Моди предлага точно това, което всеки работещ човек иска да чуе – по-малко държавна намеса, повече държавност. И за разлика от много други, той е човек, който вече е доказал способността си да изпълни това обещание на регионално ниво. Ако не се случи нещо непредвидимо и Моди остане верен на себе си, Индия почти сигурно ще се превърне в суперзвездата на световната икономическа сцена през следващите години. А популистите, псевдо-националистите и социалистите от всички страни ще имат поредната трудна задача – да обяснят защо класическият либерален капитализъм при Моди работи за Индия по-добре от разпуснатата и прогнила от корупция социална държава на клана Ганди-Неру.

Следващата карта показва местоположението на региона Гуджарат в Индия:

815px-India_Gujarat_locator_map.svg

Leave a reply

  • 0
 
 

Кой създава кризите 2: Голямата война

В ПЪРВАТА част (“24 часа” от 15 април) разгледах двете най-значими кризи от първата половина на ХХ век – паниката от 1907 г. (многофакторна криза, довела до създаването на Федералн[...]