Кой е Нарендра Моди?

 
 
 

Преди няколко дни приключиха най-големите демократични избори в историята на човечеството – над 550 000 000 гласували индийци наказаха тежко клана Ганди и дадоха властта на опозиционната партия Бхаратия Джаната със смазващо мнозинство от 282 от 543 места в долната камара на индийския парламент. От вчера премиер на най-голямата демокрация е Нарендра Моди. Кой е той и защо избирането му е от най-важните политически събития в света за тази година (а може би и десетилетие)?

Моди е противоречива фигура. От една страна, уменията му на държавник са безспорни – под негово управление, регионът Гуджарат се превръща във водеща икономическа сила в индийската федерация. Според различни източници, регионът е един от най-бързо растящите в Индия със среден годишен ръст на реалното БВП между 10% и 14%. Ако второто число е вярно (статистиката в Индия определено не е на висота), то Гуджарат изпреварва Утаракханд и заема мястото на най-бързо растящата индийска област. Моди постига тези впечатляващи резултати чрез придържане към класически либерални политики, дългосрочна визия за икономиката и устояване на натиска да провежда краткосрочен популизъм, както и чрез учудващо ефективни управленски практики, изолиращи корупцията. Например, корупцията и държавния рекет в инфраструктурното строителство са ограничени критично, тъй като почти всички обществени поръчки се извършват изцяло електронно. Това е изключително нетипично за Индия, където завоюването на държавна поръчка е типично предшествано от чаени партита с местните политици, щедри дарения за кампанията на кмета и образованието на децата му, и т.н. В интервю за Таймс, шефът на една от най-големите индийски компании за пътно строителство казва, че още не може да повярва как е спечелил проект за $42 милиона в град, без дори да разбере името на кмета (а обикновено е нужно да му стане най-добър приятел).

Икономическият модел на Гуджарат следва типично класически либералната рецепта – глобализация, приватизация, намаляване на администрация, свободна търговия и приветлив инвестиционен климат. Шефът на индийският автомобилен гигант ТАТА казва пред CNN, че в Гуджарат е преминал през цялата инвестиционна процедура нужна за завършване на завод за три дни, а това в другите региони обикновено отнема цял един многогодишен мандат. Държавното управление в Гуджарат е често критикувано, че не полага достатъчно усилия за социалното включване. Но Моди вече дълги години е непреклонен – който не работи, не трябва да яде. Бедните и мързеливи индийци в гетата, които хронично отказват да се включат в пазара на труда, няма да живеят на гърба на все по-работливата и продуктивна средна класа в Гуджарат. Една от любимите му фрази е „обществено-държавно-частно“ партньорство, тоест взаимоотношения между хората, бизнеса и държавата, в които всички печелят. Гуджарат е абсолютен лидер в Индия по отношение на частното участие в инфраструктурата – почти изцяло приватизирано енергопроизводство, най-голямото частно пристанище в Индия и почти изцяло частна мрежа от малки пристанища, огромни терминали за внос на втечнен газ в публично-частно партньорство, частни летища, частни магистрали и ЖП линии, както и първи стъпки за изграждане на огромни частни водопроводи и водоснабдителни мрежи. И всичко това без злите частни капиталисти да изядат дори едно бедно индийско дете. Последното е и нещо, за което трябва да се замисли и родният бългаски избирател, а именно щом като частниците са толкова лоши, защо почти всички проблеми днес са в държавния сектор – разпаднал се НЕК, съсипани държавно-общински водоснабдителни дружества извън София, образование, произвеждащо неадекватно подготвени кадри, източено здравеопазване и т.н.

Новият индийски премиер е твърдо убеден, че единственият път към лично израстване е образованието. Самият той няма висше образование, но казва, че книгите са били най-добрите му приятели през целия му живот. Образователните политики на Моди в Гуджарат следват неговата обща философия, въпреки че навлизането на частния сектор там върви с по-бавен темп. Например, интеграцията на изолирани кланови и племенни групи в Индия се постига чрез създаването на специални за тях училища в публично-частни партньорства. Въпреки че в редица индийски региони частният сектор осигурява по-голям процент от образованието, Гуджарат също не се представя зле – 33% от медицинските колежи са частни, както и 64% от инженерните.

От друга страна, Моди е хиндуист-националист. Управлението му в Гуджарат е помрачено от огромните протести през 2002 година, когато хиндуисти избиват над 1000 души, повечето от тях – мюсюлмани. Моди е обвиняван в подкрепа за хиндуистите или поне в мълчаливо бездействие. Специална разследваща група на индийския върховен съд го оневинява, но съмненията остават, а корупцията в индийската съдебна система е сериозна. Получава и отказ от САЩ за получаване на американска виза. До ден днешен, Моди не е представил нито извинение, да не говорим за обяснение, за инцидента. Но това не означава, че Моди е подчинен на хиндуистите-националисти. Офисът му в Гандинагар е построен след разрушаването на 120 малки хинду храма – свещени места за собствените му съюзници. Толерансът на Моди към политическите разногласия също е много нисък. В Гуджарат партията се управлява еднолично от него – всеки с глас против бива заменян от послушен партиец, който няма да издига глас срещу икономическите реформи. Икономическият успех на Гуджарат не е и без своите противоречиви страни. Регионът се нарежда с „голям зор“ в челната десетка за Индия по редица социални показатели като нивата на смъртност сред новоредените или процентът на страдащи от анемия деца. Но това е причинено до голяма степен от нежеланието на определени индийски социални и етнически групи да се включат в разрастващата се средна класа. Моди не предоставя безплатни социални услуги „на килограм“, които да осигурят по-добър живот на хората, които не желаят да работят. Затова и подобряването на някои социални показатели отнема време – времето, нужно за „пречупването“ на желаещите да живеят в изолация и мизерия и включването им в активното и работещо население. С годините това се случва и през 2011-2013, Гуджарат се нарежда сред водачите по темпа на подобряване на тези социални показатели, докато за предходните 10 години е гравитирал около средното за страната.

Като премиер, Моди влиза в партньорство с шефа на индийската централна банка – Рагурам Раджан, който пък е един от най-разумните и грамотни централни банкери в целия свят. Раджан е един от хората, които още през 2005 предупреждават за нестабилността в американския ипотечен сектор, създадена до голяма степен от превръщането му в инструмент за социална политика от американските политици. Критикуте му към поведението на Федералния Резерв след избухването на финансовата криза са вече пословични, а книгата му „Fault Lines“ е спокойно, но безкомпромисно посочване на истинския виновник за колапса на американския ипотечен пазар – американските политици и централни банкери. Поради тези си позиции, Раджам е един от най-големите врагове на левите икономисти и бива постоянно подлежен на нападки и критики от лагера на кейнсианците и социалистите.

Колкото и да е противоречив, Моди предлага точно това, което всеки работещ човек иска да чуе – по-малко държавна намеса, повече държавност. И за разлика от много други, той е човек, който вече е доказал способността си да изпълни това обещание на регионално ниво. Ако не се случи нещо непредвидимо и Моди остане верен на себе си, Индия почти сигурно ще се превърне в суперзвездата на световната икономическа сцена през следващите години. А популистите, псевдо-националистите и социалистите от всички страни ще имат поредната трудна задача – да обяснят защо класическият либерален капитализъм при Моди работи за Индия по-добре от разпуснатата и прогнила от корупция социална държава на клана Ганди-Неру.

Следващата карта показва местоположението на региона Гуджарат в Индия:

815px-India_Gujarat_locator_map.svg

Leave a reply

  • 0
 
 

Защо във „Визия за България“ няма нито дума за строителството на пътища?

Според румънския съвет по конкуренцията, българските магистрали са съмнително ЕВТИНИ Преди месец Елена Йончева рязко промени позицията си към българските строителни фирми и заяв[...]

  • 0
 
 

Защо чак сега се сетихте за Трън?

Някъде из мъглите под хълмовете Китка и Мурговица, в община Трън са останали да живеят около 4000 души – двойно по-малко спрямо над онези 8000 жители преди прехода. В частния секто[...]