Как да се пенсионираш като холандец?

 
 
 

Конфуций някога е казал, че съществуват три начина за постигане на мъдрост: първият е чрез размисъл, който е и най-смисленият; вторият е чрез имитация, който е най-лесният; а третият е чрез опит, който е и най-горчивият.
Имайки предвид, че България е втората най-бързо изчезваща нация в света (според Bloomberg, изключвайки военновременните Грузия и Украйна), то очевидно в пенсионното дело нямаме лукса да помъдряваме чрез опит. След като стартирахме пенсионна реформа
едва в края на 2000 година
и то половинчато, след като оттогава очевидни и натрупващи се проблеми в системата се игнорират вече 15 години, очевидно и помъдряването чрез размисъл нещо не ни се отдава. Та затова реших, че ще помъдряваме чрез имитация и ще е полезно да погледнем към някои от най-добрите пенсионни системи в света, барем се „светнем“ какво да направим и у нас.
Първо да видим как го правят в Холандия.
Пенсионната система в Холандия има три нива – „плоска“ държавна пенсия, квазизадължителното професионално осигуряване и изцяло доброволно индивидуално осигуряване.
Първи стълб: държавна пенсия. За разлика от други страни държавната пенсия в Холандия не е основният пенсионен доход. Практически само около 30% от средната пенсия в страната се получава от първия стълб. Характерното за държавната пенсия е, че нейният размер зависи от годините, които холандският гражданин е работил в Холандия, и се получава само и единствено при навършване на 65 години.
Максималният размер (т.е. при 50 години работа в страната) е около 1000 евро, или 70% от тамошната минимална работна заплата. Въпреки че изглежда значителна от българска гледна точка,
1000 евро за холандския стандарт
не са изобщо много. Държавната пенсия се получава пожизнено, но не съществува никакъв начин да бъде придобита преди 65-годишна възраст. Разходите за държавния бюджет са около 6% от БВП (за сравнение в България е двойно повече).
Втори стълб: квазизадължително професионално осигуряване. Този стълб се осигурява чрез частни пенсионни фондове и чисто законово не е задължителен. Работодателите трябва да осигуряват такива пенсионни планове единствено ако работническите организации са поискали от социалния министър да задължи сектора или ако работодателски организации, представляващи поне 60% от трудовата сила в сектора, направят същото.
Тъй като около 90% от работещите в Холандия реално се осигуряват задължително във втори стълб, най-често той се анализира като „почти задължителен“.
Размерът
на вноската
се поделя
между работодатели и работници, като съотношението е плод на колективно договаряне. Държавата не се намесва сериозно в тези отношения, не определя нито под, нито таван на размерите.
Парите от професионалното осигуряване се управляват от частни фирми, специализирани в пенсионните фондове. Те са между 700 и 800, техните инвестиции се равняват на около 130% от БВП. Генерираните от тях пенсии се равняват на около 50% от получаваната заплата, върху която са се осигурявали хората, и се равняват на около 50% от получаваната крайна пенсия. За разлика от държавната пенсия тук осигуряващите се имат редица опции за гъвкавост, предоставящи им ранно пенсиониране и дори прехвърляне на пенсионни права между съпрузи.
Трети стълб: изцяло доброволно индивидуално осигуряване. Принципът действително е „изцяло доброволно“, като осигуряващите се хора могат да влязат в него по всяко време и да изберат една от многото предлагани схеми. Този стълб е създаден, за да отговори на нуждата от повече гъвкавост и динамика в пенсионното осигуряване. (В България също има подобен „трети стълб“ – изцяло доброволно осигуряване. Но той засега не е достатъчно развит. – б.р.)
Като цяло холандците получават около 20% от пенсионния си доход от този трети стълб или от индивидуални инвестиции, които правят „на своя глава“, например инвестиции във взаимни фондове или недвижими имоти. С други думи, тежестта на доброволното и абсолютно незадължително осигуряване в Холандия не трябва да се подценява. Нищо че е най-малко сред трите стълба.
Всяко поколение
за себе си
Философията на холандската пенсионна система е, че всяко поколение трябва да плаща собствената си сметка. Държавната пенсия е относително малка и съществува практически по политически причини – никое правителство не би желало да гледа по улиците умиращи от глад хора, които ги е мързяло да спестяват, докато са били млади, и на стари години падат плячка на популистки и комунистически партии. Но тя осигурява просто един екзистенц-минимум, и то единствено след 65 години – ако възрастен холандец живее под наем, 1000 евро на месец биха му стигнали само за наем на две стаи, плащане на комуналните услуги и храна.Оттам нататък
всеки човек
спестява сам
за себе си
(макар и в колективна професионална схема), знае колко внася, знае колко ще получи и получава множество варианти да разполага гъвкаво със спестеното. В допълнение частните пенсионни фондове са значителен фактор в холандската финансова система и чрез спестеното реализират и подкрепят солидни и общественополезни инвестиции, стимулирайки икономиката.
Холандците често получават похвали, че са изградили една от най-добрите пенсионни системи в света. Това е неслучайно – постигнали са завиден баланс между политическата стабилност в една демокрация, която изисква някаква минимална универсална държавна пенсия, и икономическия разум и устойчивост, който изисква индивидуална отговорност и силен спестовен елемент. Всичко това не е плод на някакви свръхестествено благоразумни политици, а преди всичко на високообразован и разумен народ, който има както демократична, така и финансова култура. Две неща, които дори поотделно липсват на много места по света, да не говорим колко са редки заедно.
Ако трябва
да вземем урок
от холандците, то насоките в нашата пенсионна система би трябвало да бъдат следните.
1. Пълно замразяване или дори намаляване на вноските за първи стълб. Казваме си честно в очите, че с тази демографска криза и 1 работещ в частния сектор, издържащ 1,5 пенсионери, 1 безработен и половин държавен чиновник, няма как държавната пенсия да бъде висока. Премахване на всякакви възможности за ранно пенсиониране. Както е в Холандия.
2. Засилване на втория спестовен стълб, който да позволи на работещите днес да имат поне някаква надежда за задоволителна пенсия. Постепенно намаляване на първоначалната такса, която управляващите пенсионните фондове частни дружества вземат. Но това да става заедно с постепенно увеличаване на вноските за втория стълб, като това може да бъде за сметка на процентите в първия, особено за влизащите на пазара на труда днес. Създаване на връзка между работник, работодател и частен пенсионен фонд, така че всички да носят взаимна отговорност. Ранното пенсиониране, където е нужно (военни, полицаи), да става през втория стълб. Както е в Холандия.
3. Залагане на икономическо образование в гимназиалното обучение. Не може 18-годишните българи да излизат от гимназията (а често и на 24 години от университета), без да знаят какво е данък или пенсия. Финансово грамотното население спестява и допълнително за пенсия, като облекчава натиска върху солидарния стълб. Както е в Холандия.

Leave a reply

  • 0
 
 

Кой надува балона?

През последните години наблюдавахме надигащата се вълна на първосигналната и често наивна реакция да се обвини частния сектор и особено банките за надуването на всякакви финансови [...]

  • 0
 
 

Владимир Каролев – В защита на държавността

Преди известно време красиво пишещият журналист Петър Волгин публикува в OFFNews статия, пълна с фактологични грешки и неверни твърдения. Тъкмо мислих да коментирам статията на Вол[...]