Дидо Стоянов: Имат ли нужда социологическите проучвания от регулации?

 
 
 

Текстът е следствие на мой спор с Дидо по тази тема. Пускам неговата статия първо, а скоро и моята :-)

От много време ме човърка една тема, която ще ни избоде очите, но май на никой овластен от народа не му пука да се заеме с нея. Темата е социологическите проучвания, които ни заливат не само по време предстоящи избори, ами вече са новото оръжие за изтрелване в новините и обществения живот на платили си индивиди, които се обявяват за новите месии и предстоящи премиери на страната.

На бързо. Няколко проучвания (Сова Харис, АФИС) вече изкарват журналист един от най-популярните политици в страната. Политик?!? Че кога е бил такъв, че да го вкарват в проучване? На някакви избори ли е участвал или вече може да се самообявиш за политик?

Според мен има много сериозен проблем с тези проучвания и той е, че те не се регулират по никакъв начин. Решаваш да платиш на агенция, която да изпълни „социологическо проучване“ по твой вкус и никой не може да ти каже копче. Нито пък на агенцията, която го е провела. Примерно, липсва всякакъв стандарт за анкетните карти. Как трябва да изглеждат, какво да съдържат… абе липсва стандарт, най-накратко. Няма я основата, няма ги изискванията, за да бъде всичко чисто и ясно.

Тезата, че няма нужда от регулации не е сериозна. Който твърди, че лъжливите социологически проучвания не вредят, значи е съгласен и с произвола в жълтите медии. Но жълтите медии поне можеш да ги съдиш, а социологическата агенция не можеш. Какво ще съдиш? Че е задала въпроса „Кой политик е по-популярен? Бареков, Любен Дилов-син или Кошлуков?“ Няма какво да съдиш тук. Но на кой в обществото му е нужно да разбере кой е по-популярен от тези тримата. Така зададен въпросът няма никаква обществена полезност. Може да са други трима, които никой никога не е чувал. Резултатът ще има същата стойност, но е подвеждащ (лъжа), защото проблемът е, че това нещо излиза в новините по всички медии – телевизии, радиа, вестници, сайтове.

Ако приемем, че социологическите проучвания не трябва да се регулират, защото са като маркетинговите проучвания, то изниква следващия въпрос. Защо медиите третират маркетинговите проучвания като реклама, за която се заплаща, а социологическите проучвания не си плащат?

Ако Pepsi иска да разпространи свое проучване, ще трябва да си плати, нали така? И то дори няма да бъде излъчено в новините, а ще бъде пуснато като „Платен репортаж“, след емисията. Поне у нас не се допуска реклама извън рекламното време (с някои изключения като продуктовото позициониране, но дори и то си е платило). Ами не е ли реклама на политическите партии едно социологическо проучване? Отговорът е ясен.

За мен вариантите са два. Или се въвеждат регулации, които задават единен стандарт или медиите започват да третират социологическите проучвания като реклама и с това нещата ще се саморегулират. Иначе батакът става пълен и вече всякакви клоуни „стават“ политици, че и министър-председатели.

Leave a reply

  • 0
 
 

Четиво за СДС, ДСБ, ДБГ...

Добър ден! И тъй като изборният цирк приключи, но страстите, гледам са още непритихнали, ако позволите, да изразя и аз гражданска позиция. Че гледам от доста време насам близки и [...]

  • 0
 
 

Ако е по-добре да си безработен, отколкото на МРЗ, кой ти пречи да си безработен и без МРЗ?

Вдигането на минималната работна заплата е вредно! Първо е важно да се отбележи, че МРЗ под даден праг, който се нарича "пазарна работна заплата" (ПРЗ), е безсмислена тъй или ин[...]