Дидо Стоянов: Имат ли нужда социологическите проучвания от регулации?

 
 
 

Текстът е следствие на мой спор с Дидо по тази тема. Пускам неговата статия първо, а скоро и моята :-)

От много време ме човърка една тема, която ще ни избоде очите, но май на никой овластен от народа не му пука да се заеме с нея. Темата е социологическите проучвания, които ни заливат не само по време предстоящи избори, ами вече са новото оръжие за изтрелване в новините и обществения живот на платили си индивиди, които се обявяват за новите месии и предстоящи премиери на страната.

На бързо. Няколко проучвания (Сова Харис, АФИС) вече изкарват журналист един от най-популярните политици в страната. Политик?!? Че кога е бил такъв, че да го вкарват в проучване? На някакви избори ли е участвал или вече може да се самообявиш за политик?

Според мен има много сериозен проблем с тези проучвания и той е, че те не се регулират по никакъв начин. Решаваш да платиш на агенция, която да изпълни „социологическо проучване“ по твой вкус и никой не може да ти каже копче. Нито пък на агенцията, която го е провела. Примерно, липсва всякакъв стандарт за анкетните карти. Как трябва да изглеждат, какво да съдържат… абе липсва стандарт, най-накратко. Няма я основата, няма ги изискванията, за да бъде всичко чисто и ясно.

Тезата, че няма нужда от регулации не е сериозна. Който твърди, че лъжливите социологически проучвания не вредят, значи е съгласен и с произвола в жълтите медии. Но жълтите медии поне можеш да ги съдиш, а социологическата агенция не можеш. Какво ще съдиш? Че е задала въпроса „Кой политик е по-популярен? Бареков, Любен Дилов-син или Кошлуков?“ Няма какво да съдиш тук. Но на кой в обществото му е нужно да разбере кой е по-популярен от тези тримата. Така зададен въпросът няма никаква обществена полезност. Може да са други трима, които никой никога не е чувал. Резултатът ще има същата стойност, но е подвеждащ (лъжа), защото проблемът е, че това нещо излиза в новините по всички медии – телевизии, радиа, вестници, сайтове.

Ако приемем, че социологическите проучвания не трябва да се регулират, защото са като маркетинговите проучвания, то изниква следващия въпрос. Защо медиите третират маркетинговите проучвания като реклама, за която се заплаща, а социологическите проучвания не си плащат?

Ако Pepsi иска да разпространи свое проучване, ще трябва да си плати, нали така? И то дори няма да бъде излъчено в новините, а ще бъде пуснато като „Платен репортаж“, след емисията. Поне у нас не се допуска реклама извън рекламното време (с някои изключения като продуктовото позициониране, но дори и то си е платило). Ами не е ли реклама на политическите партии едно социологическо проучване? Отговорът е ясен.

За мен вариантите са два. Или се въвеждат регулации, които задават единен стандарт или медиите започват да третират социологическите проучвания като реклама и с това нещата ще се саморегулират. Иначе батакът става пълен и вече всякакви клоуни „стават“ политици, че и министър-председатели.

Leave a reply

  • 0
 
 

Георги Данчев: Quo vadis в Швейцарските планини?

Природа и инфраструктура, или какво можем да научим от Швейцарските планини? Според мен, неимоверно много неща. На първо място, е добре да се има на идея, че швейцарската при[...]

  • 0
 
 

Гост статия: Да гледаме на сирийците, както искаме англичаните да гледат на нас.

България настръхна срещу сирийските бежанци. По всички телевизии обикалят от националисти до либерали, за да обясняват каква чума идва към нас. Бежанците се наричат главорези, теро[...]