Георги Кадиев, бъди първият депутат, признал сгрешен закон

 
 
 

Преди една седмица Георги Кадиев се обяви против втория законопроект за небаконковите финансови институции (предимно фирми за бързи кредити), като изреди разумни аргументи. Безспорно, преместването на надзорния орган от БНБ към КФН, лицензионния режим, възможността на КФН да прехвърля принудително собственост и условията по отнемане на лиценза са класически пример за създаване на максимално плодотворни за държавните чиновници условия за корупция.

Дотук добре. Но Кадиев шокира със следващите си думи. Първо, той признава, че сред партиите в парламента е започнало осъзнаване на огромната каша, която забърка в небанковия сектор първия т.н. закон на Кадиев, чрез който се ограничи годишният процент на разходите (ГПР). Съответно, все повече народни представители „узряват“ за добрата идея това ограничение да важи само за кредитите над 12 месеца, тъй като годишният ГПР не е адекватен измерител и показател за бързите кредити. Какво казва Кадиев:

Уважаеми народни представители, считам решението за таван на лихвите на бързите кредити за най-голямото постижение на този парламент. Направено от депутати от всички групи и въпреки техните ръководства. И помагащо именно на тези бедни, често необразовани и поставени до стената хора, готови на лихви от 1200 % годишно, само да имат какво да ядат днес.

С тези си думи, Кадиев ни убеждава все повече, че напълно сгрешеният му закон явно е плод просто на незнание и неразбиране на материята, а не на някакъв лобистки натиск. Нека първо прегледаме фактите относно какво този закон постигна:

1. Ограничавайки годишния процент на разходи по бързите кредити без обезпечение, законът на Кадиев практически ще унищожи целия този сектор в България. И това вече започва да става факт, тъй като фирмите за бързи кредити без обезпечение или затварят (както направи БНП Париба с този си отдел) или се преструктурират и ще изискват обезпечения и поръчителство от 22 юли (когато влиза в сила законът). Тоест, хора, които не могат да дадат обезпечение или поръчител, просто вече няма да могат да изтеглят такъв кредит от небанкова институция, без значение колко им трябва. Съответно, ще се насочат към алтернативите.

2. Една от алтернативите е банковото финансиране без обезпечение. Тоест, кредитните карти. Но законът на Кадиев съсипва и него –  банките вече няма да предлагат кредитни карти с месечен лимит под около 1000 лева, което означава, че хората с по-ниски доходи  няма да имат възможност за достъп и до кредитни карти.

3. Тъй като законът практически унищожава целия банков и небанков сектор на бързо кредитиране без обезпечение, хората, за които е невъзможно или неудобно да преминават през дългия и относително скъп процес на предоставяне на обезпечения, поръчителства и т.н. просто отиват при единствената останала алтернатива – местни мутри, лихвари и заложни къщи (последните случайно или не са изключени от закона).

4. Кадиев ограничи чрез закон ГПР, а не лихва. Разликата е огромна. Фактът, че той самият казва, че е ограничил лихва, показва стряскащо незнание или фрапантна грешка.

След като прегледахме фактите относно какво постигна законът на Кадиев, нека сега изложим реалните проблеми в сектора и защо нито първият закон (Кадиев), нито вторият законопроект (изготвен от КФН, внесен от депутати на БСП и ДПС) ги решават, а дори напротив – задълбочават ги.

1. Почти всички случаи (а може би и всички) на хора, теглили бързи кредити и изведнъж оказали се задължени да плащат хиляди левове отгоре са плод на активирани клаузи в договорите за просроченост, а не плод на високо ГПР. Хората, които теглят кредити, се интересуват активно от това колко ще върнат и годишното ГПР не е фактор. Например, те питат „Тегля 500 за три месеца, колко ще върна?“. Отговорът е, примерно, 600 лева. Годишното ГПР в този случай е няколкостотин процента, но за потребителят това не е проблем, тъй като сумата е малка, срокът е кратък и той получава 500те лева бързо и без никакви гаранции и обезпечения. Проблемът идва при просрочие. Някои неетични компании вместват в договорите си злонамерени клаузи, които наказват потребителя с огромни наказателни лихви при просрочие. Тоест, забавяш се да си върнеш кредита и изведнъж ти се стоварва 100 лева наказателна такса на ден. Именно тези злонамерени клаузи са огромният проблем.

2. Нито първият закон на Кадиев, нито вторият законопроект на КФН, внесен от депутати на БСП и ДПС, казва дори една дума за истинският проблем с тези клаузи. Те регулират всичко останало, създавайки проблеми за потребители и предприемачи и условия за корупция за чиновници. Но реалният проблем за потребителя, а именно скритите клаузи за просрочие, не се адресира по никакъв начин. Имайте предвид, че наказателните лихви по тези клаузи не влизат в годишния процент на разходите (ГПР) и умишлено или не, законът Кадиев не ги обхваща по никакъв начин.

Последно, след като сме казали какви проблеми е създал Кадиев с първия си закон и какви проблеми ще създаде новият законопроект, както и къде е истинският проблем, който никой досега не се е опитал дори да реши, нека кажем и какви са реалните и полезни за потребителя и сектора като цяло решения:

1. Ограничаването на ГПР за кредити над 12 месеца не е толкова лоша идея. Това ще помогне на някои потребители, които наистина не си четат изобщо договорите, да избегнат драстично неизгодни сделки.

2. Ограничаването на ГПР за кредити под 12 месеца е огромна глупост и трябва да бъде премахнато час по-скоро, преди да е съсипало както и банковото, така и небанковото кредитиране без обезпечение.

3. Да се създаде един експертен екип от народни представители, експерти от БНБ, КФН, представители на Комисията за защита на потребителите и Асоциацията за отговорно небанково кредитиране. Той да изработи законопроект за регулиране на клаузите за просрочие и след това този законопроект да бъде внесен от Министерски Съвет, така че да мине и обществено обсъждане, а не от депутатите по бързата процедура. Това е истинският проблем и тук държавата трябва да се намеси.

Накрая, нека помолим Георги Кадиев просто да покаже достойнство и да бъде първият български депутат, който си е признал за сгрешен закон и е помолил избирателите си за прошка. Със сигурност законът му не е най-доброто, направено от това Народно Събрание, а се нарежда сред най-вредните законопроекти. Но едно негово признание и извинение със сигурност ще се наредят сред най-разумните неща, правени от български депутат за тези 25 години. И ще служат за пример за всички останали.

Leave a reply

  • 0
 
 

Кой създава кризите 3: Големият петрол

В ПЪРВАТА част ("24 часа" от 15 април т.г., стр. 12 ) видяхме една от най големите PR манипулации на ХХ век - как американските политици чрез масмедиите и умели PR стратегии предст[...]

  • 0
 
 

Кой е Нарендра Моди?

Преди няколко дни приключиха най-големите демократични избори в историята на човечеството – над 550 000 000 гласували индийци наказаха тежко клана Ганди и дадоха властта на опозици[...]

  • 0
 
 

Урок за Бивол(и) – коя е еврокомисар Вестагер и как се чете прес-съобщение на ЕК

На 3 декември ще има конференция по банкови въпроси, на която ще присъства представител на Европейската Комисия. Тъй като напоследък доста хора се упражняват на теми, свързани с Ев[...]