Според румънския съвет по конкуренцията, българските магистрали са съмнително ЕВТИНИ

Преди месец Елена Йончева рязко промени позицията си към българските строителни фирми и заяви, че те са професионални и могат да строят пътища с високо качества, ако политиците не искали рушвети от 40%.

Острият завой в тезите на Йончева вероятно е донякъде мотивиран от покачващите се проценти в социологията за листата на БСП и все по-голямата вероятност в обозримо бъдеще партията-майка да поеме изпълнителната власт. И тогава ще е доста неприятно да възлага държавни поръчки на строители, които е оплювала като корумпирани и некомпетентни в предизборната кампания?

Българските пътища – съмнително най-евтини в Европа, но не и най-некачествени

Все пак, Йончева е донякъде права. Както посочих в друга моя публикация, България строи най-евтините магистрали в Европа (2 пъти по-евтини от Румъния, 3 пъти по-евтини от Гърция и Германия, 4 пъти по-евтини от Словакия), които, обаче, не са с най-ниско качество (по този показател ни бият румънците и сме близки до Чехия и Словакия). Тоест, съотношението цена/качество на пътищата в нас е относително добро – а това означава, че българските строители се справят също относително добре със задачите по строителство с оглед на изключително ниското финансиране за европейските мащаби.

Огромната цена на строителство на пътища в Румъния и катастрофално ниското им качество е мотивирало румънският конкурентен орган да анализира сектора като се обърне към България за бенчмарк в свой пространен анализ. На следващата графика е изложено сравнението на румънския Съвет по конкуренцията между изградените български и румънски магистрали към 2013 г.

Както виждате, медианната цена в тази извадка е 5.6 милиона евро на километър, като само една българска магистрала я надвишава – автомагистрала „Люлин“. Всички останали 6 магистрали са под медианната цена, а три от тях (3 от лотовете на Тракия) попадат в групата на най-високото отклонение и могат да се характеризират като съмнително евтини. Първият лот на магистрала Хемус (София-Яна), магистрала Струма и магистрала Марица са по-близки до медианната цена.

Тук се вижда прекрасно как за българската реалност цената несъмнено определя и качеството. Евтиното строителство на Тракия доведе до нагъване практически на следващата година след въвеждането в експлоатация, докато Хемус, Струма и Люлин са с далеч по-високо качество и дават много по-малко дефекти.

Включването на чешки и полски магистрали в извадката на Съвета по конкуренцията вдига медианната цена на километър до 6.4 милиона евро/км като магистралите Хемус и Марица също попадат в групата на съмнително евтиното статистическо отклонение. От леко по-скъпа от нормалното, Люлин вече попада в групата на магистралите с нормална цена. На върха по скъпотия се нареждат полски и чешки магистрали, които въпреки шокиращите цени от 12-13 милиона евро/км.

Пътувалите по тези чешки и полски аутобани със сигурност ще си спомнят множеството виадукти и мостове, прекрасното качество на асфалта и шумоизолиращите стени отстрани, но пък и въпросът дали те наистина струват 3 пъти повече на километър от българската магистрала Струма също не е с ясен отговор… Далеч по-ясен е отговорът дали е реална цената на някои румънски магистрали, струващи колкото чешките и полски лотове, но изглеждащи като пъртини, прокарани от стада диви прасета по карпатските чукари.

Каква е „Визията“ на БСП за онези 40%?

Макар Елена Йончева да звучи доста отрезвено в коментарите си за качеството на българското строителство, щуротията за 40% рушвети от строителството на магистрали продължава да е все така паразитна в нейното говорене. Че от строителство се краде навсякъде по света е пределно ясно за всеки, но защо 40% рушвет от изграждането на магистрала е абсолютно невъзможно в България ще обсъдим в следващата публикация.

Сега, обаче, ще задам най-логичния въпрос – ако БСП са уверени, че ГЕРБ рекетират българските строители за 40% от стойността на магистралите, защо те не са написали нито един ред за реформи в сектор строителство в своята „Визия за България“?

Думата „магистрала“ се среща в документа на 4 места, като всички са за ускорено изграждане и доизграждане на съответните обекти. Думата „строителство“ пък фигурира само на 2 места, които даже нямат общо с пътища и магистрали. Тоест, визията на БСП за управлението на България в сектор строителство е всичко да си продължи постарому, просто да се сменят хората. Българският избирател наистина ли може да бъде убеден от Елена Йончева, че ако системата на строителството предразполага 40% от парите за магистрали да се крадат, то за да се спре всичко това трябва само и единствено министрите и чиновниците на ГЕРБ да се сменят с такива на БСП?

Тезата, че една предразположена към корупция система ще се оправи само чрез смяна на политиците е една от най-наглите лъжи в политиката. По този повод има един прекрасен цитат на Толстой:

От всички опитани методи за назначаване на властници като свещено право, избори, наследство, парламенти, събрания и сенати – всички са били доказано неефективни. Всеки знае, че нито един от тези метод не е успял да изпълни целта си да повери властта само на некорумпирани хора или да предпази властта от злоупотреба. Всеки знае, че хората с власт – без значение дали това са императори, министри, губернатори, или полицаи – са винаги, само и единствено поради притежанието на власт, по-склонни да бъдат деморализирани, т.е. да подчинят обществения интерес на своите собствени цели в сравнение с хората, които не притежават власт. Всъщност, няма и как да бъде иначе.

Следователно, предложението на БСП, че тези уж 40% рушвети няма да бъдат давани повече, ако дойдат те на власт, се опровергава от цялата пет-хиляди годишна история на човешката държава. Ако социалистите са искрени в намеренията си да намалят корупцията в строителството, то нека излязат с предложения за реформи в системата.

Стани – за да седна, не е такова.

Consiliul Concurentei (2013) INVESTIGAŢIA SECTORIALĂ pe PIAŢA LUCRĂRILOR de CONSTRUCŢII de DRUMURI și AUTOSTRĂZI. http://www.consiliulconcurentei.ro/uploads/docs/items/bucket8/id8693/raport.pdf

Tweet