Дидо Стоянов: Реформаторите, кой ще ви е премиерът?

 
 
 

У нас и у тях 2
(За целите на този текст, ще ви помоля думата лидер да свързвате с думата кандидат-премиер или премиер.)

Провокиран от процесите в Реформаторския блок тези дни, и по-точно създаването на Граждански съвет към него, у мен остана едно чувство на неразбиране в какво всъщност се опитва да се превърне най-новия играч на политическата сцена у нас. Партия или нещо друго от ново поколение.

Преди няколко дни имаше избори в Норвегия, които в крайна сметка прекратяват мандата на сегашната лява коалиция и дават път на десните партии да управляват следващите 4 години. Очаква се начело на кабинета да застане Erna Solberg, лидер на Консервативната партия, която остана втора, след партията на сегашния премиер Jens Stoltenberg, но е най-голямата сред досегашните опозиционни партии, които имат мнозинство.

Всъщност това изглежда доста познато. Точно както при изборите в България през май 2013. Втората партия, БСП, получава възможност да направи правителство, благодарение на коалицията си с ДПС (и в частност АТАКА). ГЕРБ са първи, но нямат подкрепа на други партии, т.е. са малцинство. Нищо кой знае какво, нищо нечувано.

Една от най-големите разлики обаче е, че в Норвегия (и не само), лидерът на партията с най-голям шанс да състави правителство по естествен начин се възприема и като бъдещ премиер. Това не е нещо ново и за нас, но обикновенно се появява едно усещане на несигурност, дали тя или той има кредита и увереността, че може да се справи, че е обществено-приемлив кандидат за поста министър-председател.

Ако някой от вас е попадал на сериала „Правителството“ (Borgen и тук) по Нова тв (политическа драма за създаването и живота на фиктивно правителство в Дания), сигурно му е направило впечатление, че въпреки трудното съставяне на управленска коалиция, едно е сигурно и това е, че премиерът, по дифолт, става лидерът на най-голямата партия в тази коалиция. Не някакъв външен експерт, а лидерът е натоварен с тази отговорност.

И пак да се върна към примера с Норвегия. Имам един малък, но съществен проблем с Реформаторския блок и той е, че не ми е ясен кой е лидера или поне кой ще стане. От изказвания на членове на Гражданския съвет на РБ разбрах, че лидерството може да бъде колективно. Може би, когато си в опозиция, но когато си в управлението? Как може да имаш колективно министър-председателство? Имам някакво предположение за бъдещ лидер, но усещането е за някакво табу, т.е. за сега такива работи не се говорят, че работата може да се спихне. А иначе амбции не лиспват и те са свързани с първа политическа сила още на следващите избори (според Петър Москов).

Ами хайде щом се задават такива амбиции аз да попитам, ако РБ станат първи, кой ще бъде премиер? Някой от Гражданския съвет ли? Ако това е идеята значи нищо не сме научили. Демократичните общества избират политически партии да ги представляват, а те от своя страна избират техните лидери за най-отговорните постове. Граждански съвет звучи много добре, но като че ли е доста ново и модерно, да не говорим за страна като България. Има риск и той е този нов модел да не проработи.

Но може и аз да греша. Може РБ да дадат нов пример за представителност, но за съжаление няма да могат да сравнят с други развити общества и ще трябва да разчитат на късмета, гражданите да гласуват за нещо, което не познават и не разбират напълно. И после да останат разочаровани, отново. Като знам колко сме иновативни, тая работа с колективното лидерство ми се струва малко в сферата на фантазиите. Дай Боже да стане! Симпатизирам им и като цяло имам интерес да греша в разсъжденията си, въпреки че ми се струват логични.

Другият вариант е да се излъчи лидер и РБ да действа като традиционна партия (или коалиция). Ако е коалиция обаче, остава да се реши коя партия ще бъде с най-голяма тежест при избора на премиер. Защото разберете, просто няма как това да го решават в последствие, след направен избор от страна на избирателите. Хората искат да знаят предварително кой е голямата фигура и са в правото си. Ако не знаят или не усетят кой ги води, то резултата няма да този, който иначе очакваме ентусиазирано.

От седемте партии най-изявените имена са на Радан Кънев и Меглена Кунев и е най-нормално изборът да е измежду тях. В развитите страни гласоподавателите знаят още преди изборния ден за кой премиер гласуват. Да, изпълнителната власт се назначава от Парламента, а не се избира директно от вота на гражданите, но традицията си е традиция и тя е, че като симпатизираш на дадена политическа формация, то искаш за премиер нейиния лидер и с тази нагласа пускаш бюлетината.

Та въпросът ми е: Кой играе ролята на кандидат-премиер от РБ, ако приемем, че утре или след един месец има избори?

Leave a reply