Дали рудодобивът уби туризма в Панагюрище, Етрополе, Пирдоп, Мадан и Златоград?

 
 
 

Общинските съветници в община Трън гледам се поосвестиха малко и решиха да няма местен референдум паралелно с парламентарните избори след седмица. Може би защото видяха с очите си епохалното изкачване на планински връх в околоностите на Трън. Епохално защото за първи път толкова много хора (около двеста според Нова ТВ) придружени с камери и журналисти стъпват на този връх. И надали ще се повтори такава масовка – освен ако разбира се партийните „Зелени” и свързаните с тях НПОта пак не организират предизборен туризъм в Трънско някога. Да припомяна, че жителите на Трън ще трябва да отговорят на въпроса дали са съгласни всякакъв добив на всякакви полезни изкопаеми да бъде забранен за вечни времена от общината. Поводът е намерение да се възроди златодобива в общината, който е с буквално хилядолетна история и традиция.

Основният аргумент в подкрепа на вечната забрана на полезни изкопаеми е, че възраждането на златодобива щяло да унищожи потенциала на община Трън да се превърне в национален туристически център. Дали община Трън има такъв потенциал и защо не го е реализирала за 28 години е въпрос, който вече зададох публично. И никакъв смислен отговор не получих. Но далеч по интересно е откъде идва убеждението, че рудодобивът унищожавал туризма и има ли някакви доказателства в България в подкрепа на тази теза?

Някои от общините с най-развит рудодобив у нас са Панагюрище, Етрополе, Пирдоп, Мадан, Златоград и Челопеч. Националната статистика не дава данни за нощувки на такова ниско общинско ниво, поради което използвам проходите от туристическия данък като отправна точка.

Например, община Панагюрище е изпълнила приходи от туристически данък за 2014 от 12 000 лева, които са нараснали през 2015 до 15 000 лева. Община Етрополе е с по-скромните планирани 3 000 лева за 2017 година. Точно толкова прогнозира да събере и община Пирдоп, но с двоен ръст спрямо 2016 година, когато приходите от този налог са били 1493 лева. Община Мадан за 2015 година е планирала едва 200 лева, но е събрала 1405 лева, докато в съседната община Златоград са реализирали далеч по-високите 7 600 лева приход от туристически данък за 2016 година.

На фона на тези общини с вече силно развит рудодобив и предполагаемо унищожен туризъм, община Трън събира и планира през годините  около 1000 лева приходи от туристически данък.

1

 

 

Какво излиза от тези данни? Очевидно е, че общините с най-развит рудодобив имат по-развит туризъм, отколкото малка община като Трън, която ужким развива туризъм с (ужким) девствена природа. Тук говорим дори за общини като Мадан и Пирдоп, които са с, меко казано, невпечатляващ природен и културно-исторически потенциал за туризъм. От разгледаните изключение прави единствено миниатюрната община Челопеч, но това е донякъде разбираемо – тя се намира в непосредствена близост до София и други доста по-големи градове, така че участващите, например в местните състезания по мотокрос (туристи) и други инициативи просто решават да пренощуват в съседните общини.

Колкото и противно на логиката да изглеждат тези резултати, икономически те са абсолютно последователни. Рудодобивът осигурява значителни местни приходи на общините, както и постоянен поток на хора. С приходите, общините имат нужния ресурс да реновират културно-историческото си наследство, да подобрят инфраструктурата за туризъм в природните забележителности и да развиват местни инициативи. Постоянният приток на хора пък осигурява поне базово разпространение на впечатления от района – например, ако сте доставчик на оборудване за рудодобивна компания, прекарате три дни в Панагюрище, отбиете се до местния музей и нещо ви впечатли, вероятността да споделите опита си с ваши приятели е доста голяма, а от там и вероятността някои от вашите приятели да дойдат до Панагюрище с цел туризъм се увеличава.

Истината е, че гражданите в изпадналата в икономически и демографски колапс община Трън в момента са подложени на масирна лъжлива пропаганда за политическите цели на малка група хора, изкарващи завидни пари от лобизъм и „екологичен рекет”, изнудвайки инвеститори и кметове. Аргументът, че рудодобивът съсипвал потенциала за туризъм е абсолютно неверен и това е видимо от факта, че българските общини с развит рудодобив имат по-развит туризъм от района на Трън. Противопоставяне между индустрия и туризъм реално не съществува – нито икономически, нито социално, нито природно. Това е чисто политически и популистки аргумент.

Дали ще проработи и колко хора ще бъдат излъгани да гласуват за собственото си обедняване, ще разберем на местния референдум след около месец.

Leave a reply

  • 0
 
 

Що е то "презастрояване"?

Думата „презастрояване“ в България е неизбежно свързвана с морските ни и зимни курорти. Къде от носталгия по социализма с неговото централно планиране и силно ограничено външно тър[...]

  • 0
 
 

Колко либерален е либерализмът в САЩ?

Повече от 107 милиона американци са включени в някаква програма за осциални помощи. Добавете 46 милиона, които са в Медикеър (очаква се преминат 70 милиона през следващите 12 годин[...]

  • 0
 
 

Кой създава кризите 4: Голямата Рецесия

Това е четвъртата и последна част от поредицата „Кой създава кризите“. В предходните три статии видяхме, че държавата в различните й разновидности (изпълнителна, законодателна и па[...]