Българска банка за развитие може да е ключов играч в спасяването на водната реформа

 
 
 

България е във водна криза. Не защото вода няма – напротив, вода газим, но жадни ходим. В криза сме, защото ВиК мрежата в почти цялата страна се разпада и водата се излива в земята.

Защо сме на този хал?

         Проблемът е стар, причините – заровени още по времето на комунизма. Плановото заселване на страната разтяга прекомерно ВиК инфраструктурата, като държавата поема разходите и истинската цена на водата се крие от населението. След 1989 г. проблемите се задълбочават, тъй като водният сектор се оказва една от най-сладките баници, която се държи преобладаващо държавна. Концесионира се само едно областно ВиК – това в София и единствено този район към момента не е във водна криза. Останалите водни оператори се задържат държавни и общински, превръщат се в инструменти за купуване на гласове в ромските махали, ясли за трудоустрояване на партийни кадри и едни от най-лесните канали за източване на пари към партийните каси. Логичното се случва през годините – високите амортизационни разходи, ниските и неефективни инвестиции и социално-партийната политика през цената на водата създават абсурда днес – страна-членка на ЕС през 21-ви век да оставя цели областни градове на режим на водата.

Водната реформа – до под кривата круша

         След дълги години ходене по мъките и крадене на килограм, търпението на Европейската Комисия приключва и брюкселци поставят въпроса за водата – или ще си цивилизовате водния сектор, или ви спираме парите. Попаднали вече в безизходица, родните правителства започват спешно т.н. „водна реформа“.

Реформата се състои в отделяне на ВиК инфраструктурата от нейните оператори и окрупняването на последните. През последните години се наблюдаваше парадоксът, че ВиК инфраструктурата е собственост на декапитализирани и източени ВиК дружества, които не могат да кандидатстват ефективно по европейски проекти. Поради тази причина, европроектите и инвестициите бяха реализирани през общините. В крайна сметка се получи миш-маш от собственост и права върху  нея.

Натиснати от Брюксел, българските чиновници прехвърлиха основната собственост на общините. На регионален принцип, общините излъчват своите кметове, които заедно с областния управител формират т.н. „водна асоциация“. Тази асоциация е органът, който взима решение кой ВиК оператор да управлява общата инфраструктура в съответната област – а най-вероятно и в цял регион, окрупняващ няколко области. Би трябвало ВиК операторите да докажат своите възможности да реализират мащабни инвестиции и своите способности да ги управляват ефективно.

Дотук всичко хубаво, но…. повечето ВиК оператори в България са декапитализирани, а малкото в добро финансово здраве са далеч от достатъчно мощни да реализират обща инвестиционна програма на стойност 10-12 млрд. лв.

ББР – спасителят на плажа

         Всъщност, проблемът с намирането на гореспоменатите 10-12 млрд. лв. е многопластов. На първо място, държавата ги няма в касата си – наличните пари за ВиК инфраструктура по оперативните програми са около 2 млрд. лв., а да се намерят 10 млрд. лв. от бюджета е немислимо. Да не говорим, че това са реално нужните 12 млрд. лв. за инвестиции – с „ефективността“, присъща на държавата, ще трябва да отделим 24 млрд. лв., ако искаме в тръби реално да се вложат половината. Все пак, по стара традиция, другата половина трябва да замине към партийните каси.

Именно тук може да стъпи Българска банка за развитие. Банката има редица инструменти, чрез които може и бих казал трябва да се превърне в ключов играч, който да подпомогне и ускори водната реформа в България. Това би могло да се осъществи чрез:

  1. Привличане на чуждестранни инвеститори. Няколко пъти изказвах мнение, че един от начините ББР да се превърне в полезен фактор е превръщането й в класическа инвестиционна банка. Като такава, тя би могла да привлече стратегически чуждестранни инвеститори, които да осигурят финансов ресурс за водната реформа и да поемат експертното управление на ВиК операторите. Както виждаме от единствения такъв пример в София, именно това е сравнително по-успешния подход, отколкото да очакваме, че държавни и общински чиновници ще надмогнат партийния натиск върху себе си и спонтанно ще преживеят катарзис, превръщайки се в гениални водни мениджъри. През погледа на инвеститорите участието на ББР ще е вид имплицитна гаранция, че регулаторът няма да стане една нощ с дупето нагоре, решавайки да ги фалира през някоя абсурдно образувана цена на водата. В една нормална западноевропейска държава, това не би изиграло особена тежест – но в България е ключов въпрос, поради простата причина, че инвеститорите нямат доверие в нашите регулатори и политици. Участието на ББР също така ще успокои както избирателите, така и политиците, че водният сектор ще остане не просто под държавния надзор и контрол на КЕВР, но и с мащабно държавно участие и роля.
  2. Директно капитализиране на ВиК операторите. Чрез свое дъщерно дружество – със специална инвестиционна цел – ББР може да придобие значителна част от определени ВиК оператори като им даде стартовата финансова мощ да реализират нужните инвестиционни програми. Това може да е първата стъпка към привличането на стратегически частни инвеститори, тъй като ББР ще поеме директно част от риска впоследствие КЕВР да определя неизгодни цени на водата. Дружеството след това ще привлече ресурс от редица потенциални инвеститори. Например, българските пенсионни фондове имат няколко милиарда лева свободен ресурс, който биха насочили към такава инициатива. При обиколките си из света, премиерът Борисов би могъл да спре да говори за агнета и крави и да дава на чуждестранни суверенни и частни инвестиционни фондове далеч по-конкретна и съблазнителна оферта да вземат участие в българската водна реформа. Тук ключов фактор ще бъде управлението на дружеството със специална инвестиционна цел и експлицитните или имплицитни държавни гаранции, които то може да даде на инвеститорите.
  3. Кредитиране на ВиК операторите. Като банка, най-мощният и естествен инструмент на ББР е кредитирането. Сама по себе си, банката няма нужния ресурс да захрани инвестиционна програма от около 10-12 млрд. лв. и това е естествено. Българска банка за развитие, обаче, би могла да издаде таргетирана инфраструктурна облигация и чрез нея да привлече от редица източници огромен (за българските реалности) финансов ресурс. Това ще окаже благоприятно влияние и върху самия капиталов пазар в страната.

Предизвикателствата пред ББР в това начинание

Основната пречка ББР да влезе в тази си роля и де факто да спаси водоснабдяването в България е продължаващото политическо говорене, че това трябва да бъде банка единствено на малкия и средния бизнес. Както многократно обяснявах в свои материали, най-прекият път към това ББР да фалира е тя да кредитира единствено и само малки фирми – които са и най-рисковите. Да не говорим, че при нормален икономически растеж от 2-5%, почти трите ни дузини търговски банки имат достатъчно свободен финансов ресурс и предостатъчно наситена клонова мрежа, че да обгрижат нуждите на малките и средни предприятия в България – правейки ББР де факто излишна в тази посока. Имайки това предвид, правителството трябва спокойно и ясно да изрази визията си за Българска банка за развитие като хибридна търговско-инвестиционна банка, чиято мисия е да реализира държавната икономическа стратегия – в период на рецесия това може да е с фокус подпомагане на малки и средни фирми, но пък в период на икономически подем може да е с акцент инфраструктурни проекти.

Други пречки пред ББР са основно нормативни – нужно е пренаписване на устава и елементи от закона, така че за специални инфраструктурни проекти да се позволят по-високи експозиции на банката спрямо собствения й капитал, включително и да се вдигне с около 10% тавана за дялови инвестиции, които тя може да реализира. Всъщност, може би най-разумно би било правителството да осъзнае, че сладките кохезионни фондове свършват след 5 години и след това инфраструктура ще се прави чрез инструменти като гореизложените от мен – което би могло да се регламентира с един всеобхватен закон за инфраструктурните инвестиции след 2020 г.

Генерално предизвикателство ще бъде и привличането на инвеститори и по-специално убеждаването им, че некоректното (меко казано) отношение на държавния регулатор към единствения досега концесионер в София, към електроразпределителите и особено към топлофикационните дружества няма да продължи. КЕВР неколкократно не уважава ангажименти на държавата за възвращаемост на капитала на операторите на ВиК, топлофикационни и енергийни компании, което постави опасен прецедент – едната ръка на държавата уж ти обещава стабилност, предсказуемост и коректно партньорство, а другата те довежда до технически фалит по партийна повеля.

 

 

Leave a reply

  • 0
 
 

Дайте да си опазим реално природните ценности – зарежете политиканските манипулации на левите “интелектуалци”

Не мога да се въздържа от коментар на една глупост, която се повтаря ли повтаря, като мантра на апелиращите към повече държава. Били сме опазарили природата, казват те. И лошият па[...]