Брюксел да чуе Украйна и първо да промени себе си

 
 
 

Да видиш как европейското знаме се вее над повече от половин милион протестиращи украинци е незабравима гледка. Да чуеш как половин милион гласа се издигат в гръмовен зов „свобода“ и „революция“ под европейските цветове е незабравим звук. Да осъзнаеш, че това е практически невъзможно днес в страна-членка на Европейския съюз е ужасяващ срам.

Къде сбъркахме? Европейският Съюз е идея, която символизираше свободата и обединението. Европейските нации трябваше да бъдат свободни и обединени по начин, правещ всяка вражда и война между тях немислима. И наистина така започна всичко. Но някъде по пътя нещо се обърка. Не беше огромна грешка. Не беше спукана гума, която да причини катастрофа. Беше малка разхлабена гайка, която с времето бавно, но устойчиво отклоняваше ЕС от идеалната му цел. За да стигнем до днешния ден, когато милиони извън Европа гледат с очи пълни с надежда към нашия съюз, но ние им предлагаме много по-малко, отколкото можем и отколкото трябва.

Днес, Европейският Съюз не е свободен. Защото свободата освен политическа е и икономическа. От 10-те най-свободни икономически страни има само една членка на ЕС и тя се срива в класацията.Наистина, в ЕС са много от най-демократичните държави в света, които могат да служат за еталон за честни, открити, прозрачни и справедливи избори. Но каква е ползата от честните избори, когато всички кандидати правят едно и също – намаляват икономическата свобода на своите граждани? Нима днес в ЕС виждаме автентично ляво и автентично дясно? Наистина ли има значение дали ЕНП или ПЕС ще овладее Европейската Комисия? Наистина ли има значение от какви правителства ще се излъчат директорите в борда на Европейската Централна Банка? Честно казано, мисля си, че почти няма значение.

Брюксел трябва да чуе украинците. Те не искат само политическа свобода. Честните и почтени избори са само едната страна на монетата. Икономическата свобода е другата и тя е не по-малко важна. Украйна иска свободна икономика, в която енергетиката не е поставена в политически хомот; в която предприемачеството не е обуздано от хиляди регулации в полза на едрия корпоративен бизнес и издигащи бариери пред малките и стартиращи предприемачи; в която финансовият сектор не е картелизиран и в задкулисен заговор с централните банкери. Брюксел днес трябва да промени себе си, много преди благосклонно да подкрепи украинците и след това да измени на надеждите им.

Когато даваш на хората честни избори, но от техният избор не зависи нищо, накрая получаваш вълна от национализъм и радикализъм във всичките им уродливи, лъжливи и човеконенавистни форми, от нацизъм до комунизъм. Светлите и автентични лъчи в европейското дясно като Тачър проблясваха прекалено за кратко, а много от десните политици постепенно разбираха дясното само като място за сядане в Европейския и националния парламент. Свободната икономика, предприемачество и собствената отговорност ставаха все по-далечни ценности. Истинското дясно в ЕС днес е почти претопено. Ако предлаганите от него политики ги разкажем на някой американски гражданин от 1920 година, той ще си помисли, че му говорим за комунизъм. „Дясното“ и лявото в Европа произвеждат в задружна хармония тонове от регулации, които смачкват свободната инициатива в подкрепа на големия бизнес и хиляди инструменти, чрез които да преразпределят благосъстояние от средната класа към лесни за политичекси контрол етнически и социални малцинства (познато още като законно купуване на гласове).

Какво като гласуваме дясно и ни броят гласовете честно, ако накрая получаваме все същата лява политика? Както е казал Марк Твен, ако гласуването променяше нещо, то щяха да го забранят. Днес в ЕС имаме функционираща демокрация, но само като механизъм. Тя е безупречно смазана машина, но такава с подменена цел. Демокрацията не е пламенният сблъсък на различни идеи на древногръцката агора, а един лъскав театър. Театър, на който почти всички актьори са ляв, по-ляв и най-ляв. И когото и да изберем, все ще получим политическото диригентство в полза на големия бизнес и удобните гласоподаватели, за сметка на честното и свободно предприемачество и гражданска инициатива.

Това трябва да се промени. Защото тези леви политики, колкото и безупречно демократични да са, доведоха до това, до което са водили винаги в историята – обедняване, загуба на надежда в собствените сили и издигане на лъжливи нацистки, фашистки и комунистически месии в тъмния тунел без лъч светлина. А светлина има – показаха го българите това лято. Показват го и над половин милион украинци в момента, викащи като един „свобода“ под европейското знаме. Брюксел трябва да ги чуе и да промени първо себе си. А промяната не е сложна. Както е казал някога Чърчил, “великите неща са прости и повечето се изразяват с една дума: свобода, справедливост, достойнство, дълг, милосърдие, надежда”. Това са ценностите зад Европейския Съюз, какъвто трябваше да бъде. Какъвто украинците и българите го виждат в надеждите си днес. И какъвто той не е. Но може да бъде и ще бъде.

Мартин Николаев

Leave a reply

  • 0
 
 

Гост статия: Да гледаме на сирийците, както искаме англичаните да гледат на нас.

България настръхна срещу сирийските бежанци. По всички телевизии обикалят от националисти до либерали, за да обясняват каква чума идва към нас. Бежанците се наричат главорези, теро[...]