Брюксел да чуе Украйна и първо да промени себе си

 
 
 

Да видиш как европейското знаме се вее над повече от половин милион протестиращи украинци е незабравима гледка. Да чуеш как половин милион гласа се издигат в гръмовен зов „свобода“ и „революция“ под европейските цветове е незабравим звук. Да осъзнаеш, че това е практически невъзможно днес в страна-членка на Европейския съюз е ужасяващ срам.

Къде сбъркахме? Европейският Съюз е идея, която символизираше свободата и обединението. Европейските нации трябваше да бъдат свободни и обединени по начин, правещ всяка вражда и война между тях немислима. И наистина така започна всичко. Но някъде по пътя нещо се обърка. Не беше огромна грешка. Не беше спукана гума, която да причини катастрофа. Беше малка разхлабена гайка, която с времето бавно, но устойчиво отклоняваше ЕС от идеалната му цел. За да стигнем до днешния ден, когато милиони извън Европа гледат с очи пълни с надежда към нашия съюз, но ние им предлагаме много по-малко, отколкото можем и отколкото трябва.

Днес, Европейският Съюз не е свободен. Защото свободата освен политическа е и икономическа. От 10-те най-свободни икономически страни има само една членка на ЕС и тя се срива в класацията.Наистина, в ЕС са много от най-демократичните държави в света, които могат да служат за еталон за честни, открити, прозрачни и справедливи избори. Но каква е ползата от честните избори, когато всички кандидати правят едно и също – намаляват икономическата свобода на своите граждани? Нима днес в ЕС виждаме автентично ляво и автентично дясно? Наистина ли има значение дали ЕНП или ПЕС ще овладее Европейската Комисия? Наистина ли има значение от какви правителства ще се излъчат директорите в борда на Европейската Централна Банка? Честно казано, мисля си, че почти няма значение.

Брюксел трябва да чуе украинците. Те не искат само политическа свобода. Честните и почтени избори са само едната страна на монетата. Икономическата свобода е другата и тя е не по-малко важна. Украйна иска свободна икономика, в която енергетиката не е поставена в политически хомот; в която предприемачеството не е обуздано от хиляди регулации в полза на едрия корпоративен бизнес и издигащи бариери пред малките и стартиращи предприемачи; в която финансовият сектор не е картелизиран и в задкулисен заговор с централните банкери. Брюксел днес трябва да промени себе си, много преди благосклонно да подкрепи украинците и след това да измени на надеждите им.

Когато даваш на хората честни избори, но от техният избор не зависи нищо, накрая получаваш вълна от национализъм и радикализъм във всичките им уродливи, лъжливи и човеконенавистни форми, от нацизъм до комунизъм. Светлите и автентични лъчи в европейското дясно като Тачър проблясваха прекалено за кратко, а много от десните политици постепенно разбираха дясното само като място за сядане в Европейския и националния парламент. Свободната икономика, предприемачество и собствената отговорност ставаха все по-далечни ценности. Истинското дясно в ЕС днес е почти претопено. Ако предлаганите от него политики ги разкажем на някой американски гражданин от 1920 година, той ще си помисли, че му говорим за комунизъм. „Дясното“ и лявото в Европа произвеждат в задружна хармония тонове от регулации, които смачкват свободната инициатива в подкрепа на големия бизнес и хиляди инструменти, чрез които да преразпределят благосъстояние от средната класа към лесни за политичекси контрол етнически и социални малцинства (познато още като законно купуване на гласове).

Какво като гласуваме дясно и ни броят гласовете честно, ако накрая получаваме все същата лява политика? Както е казал Марк Твен, ако гласуването променяше нещо, то щяха да го забранят. Днес в ЕС имаме функционираща демокрация, но само като механизъм. Тя е безупречно смазана машина, но такава с подменена цел. Демокрацията не е пламенният сблъсък на различни идеи на древногръцката агора, а един лъскав театър. Театър, на който почти всички актьори са ляв, по-ляв и най-ляв. И когото и да изберем, все ще получим политическото диригентство в полза на големия бизнес и удобните гласоподаватели, за сметка на честното и свободно предприемачество и гражданска инициатива.

Това трябва да се промени. Защото тези леви политики, колкото и безупречно демократични да са, доведоха до това, до което са водили винаги в историята – обедняване, загуба на надежда в собствените сили и издигане на лъжливи нацистки, фашистки и комунистически месии в тъмния тунел без лъч светлина. А светлина има – показаха го българите това лято. Показват го и над половин милион украинци в момента, викащи като един „свобода“ под европейското знаме. Брюксел трябва да ги чуе и да промени първо себе си. А промяната не е сложна. Както е казал някога Чърчил, “великите неща са прости и повечето се изразяват с една дума: свобода, справедливост, достойнство, дълг, милосърдие, надежда”. Това са ценностите зад Европейския Съюз, какъвто трябваше да бъде. Какъвто украинците и българите го виждат в надеждите си днес. И какъвто той не е. Но може да бъде и ще бъде.

Мартин Николаев

Leave a reply

  • 0
 
 

Четиво за СДС, ДСБ, ДБГ...

Добър ден! И тъй като изборният цирк приключи, но страстите, гледам са още непритихнали, ако позволите, да изразя и аз гражданска позиция. Че гледам от доста време насам близки и [...]