Безпристрастно за вота на недоверие и истината за държавния дълг

 
 
 

Вотът на недоверие по финансова политика към кабинета Орешарски остана в историята. Основният акцент на вота бе поемането на нови дългове от кабинета Орешарски, като ГЕРБ и Реформаторският Блок чертаеха особено стряскащи сценарии за финансовото състояние на страната. Да погледнем данните, според НСИ. Следващата графика отразява динамиката на държавния дълг, като с изключение на 2013 година, крайната точка за един мандат се счита приключването на годината, а не смяната на властта (т.е. проваленият бюджет от 2009 е на сметката на Тройната Коалиция), като единственото изключение е кабинетът Орешарски, поради моментално актуализираният бюджет (а и да му се даде едногодишно присъствие):

34

Фактите са красноречиви. Разбира се, трябва да се направят и някои уточнения. Кабинетът Костов прилага разумна фискална политика и сваля държавния дълг като процент от БВП, но поради тежкото наследство не успява да го намали в абсолютни стойности. Кабинетът на НДСВ намалява държавния дълг най-много, както като абсолютни стойности, така и като процент от БВП. Бурното нарастване на икономиката по време на Тройната Коалиция осигурява на финансовият министър Орешарски възможността да продължи тенденцията. Тя се обръща с кабинета Борисов, когато икономическата криза достига  България и политиците в нашата страна (както и повечето по света) се опитват да компенсират несгодите в частния сектор като поемат нови и нови публични дългове и продължават да наливат пари в нереформирани сектори. След това идва кабинетът Орешарски, който също не показа особено желание за прекъсване на серията от бюджетни дефицити, започната през 2009.

Видно от следващите две графики, финансовото положение на България е стабилно, за гръцки сценарии и фалити не може да се говори, но то следва влошаваща се тенденция, започната около 2009:

10330414_10202044353410834_3796925991372443205_n

10325522_10202093805607108_6253567904664178725_n

Най-притеснителното нещо е, че политиците за пореден път създават на избирателя паралелна реалност. Крайно популистко говорене относно възможен фалит насочва общественото внимание към държавните финанси, където проблеми има, но не са критични. В същото време, нито опозиция, нито управляващи, желаят или са готови да кажат истината на избирателите за секторите, които са на ръба на колапса – здравеопазване, енергетика и водоснабдяване (като изключим София, където Софийска Вода се справя относително добре), както и за секторите, които вече над две десетилетия ерозират без никакъв изглед за „оправия“ – пенсионно осигуряване и образование. А защо не го правят? Ами, защото на никой не му стиска да направи непопулярните реформи и всеки гледа да избута до следващия мандат. Лошото е, че критичната точка наближава, а вероятно варненци ще я прекосят първи – онзи ден, след поредното предложение на ДКЕВР (четвърто за последните 16 месеца) за намаляване на цената на тока за населението без да се намали цената по която ЕРПтата са задължени да купуват ток от НЕК, Енерго Про предупредиха варненци, че режимът на тока наближава. Въпреки че ЧЕЗ са в по-добро състояние и по-ефективни, софиянци да се готвим.

 

 

Leave a reply

  • 0
 
 

Предизборен слон в небанков финансов магазин

Идват избори и политиците от няколко месеца отново включиха на максимална предавка използването на повечето властови механизми за предизборни цели. Законодателството не прави изклю[...]