Размисли и страсти за ББР. Част 3: Какво трябва да бъде ББР?

 
 
 

В първата и втората статия от поредицата споделих какво не трябва да бъде и какво е ББР в момента. Накратко казано, Българска банка за развитие не трябва да бъде банка единствено за малкия и стартиращ бизнес, тъй като това са най-високорисковите клиенти и практически този път ще я отведе до фалит. ББР в момента е банка без клонова мрежа с портфолио от предимно корпоративни клиенти. Така стигаме и до последния въпрос, а именно какво би трябвало да бъде Българска банка за развитие?

А да я има ли изобщо?

Като икономист с либертариански възгледи, трябва да започна с личното ми мнение, че нужда от държавна търговска банка няма никаква. Българският банков сектор е наситен с (пре)достатъчно търговски банки, които имат (пре)достатъчно ресурс да обезпечат икономическия растеж на държавата във високо конкурентна среда. Една държавна банка е неизбежно управлявана под малко или много политическо влияние, което създава т.н. в икономиката „морален риск“ – т.е. ползите от нейното действие е възможно да са за едни, докато рисковете да се носят от други. Следователно, от гледна точка на либертарианската политическа философия идеалният вариант е ББР изобщо да не съществува.

Ако търговски банки има и ББР трябва да я има, какво няма?

Както и с много други неща в живота, идеалният сценарий за ББР (т.е. нейната приватизация) не е особено вероятно да се случи. Първо, почти във всички страни на ЕС има подобни държавни банки. Че даже и в Япония и САЩ. Второ, повечето български граждани приемат с голяма любов идеята за държавни фирми в (почти) всеки сектор на икономиката, подавайки лесна за отиграване топка на политиците – които само това чакат. Следователно, нека помислим какъв е следващият най-добър сценарий за Българска банка за развитие.

Според мен, няма абсолютно никакъв смисъл тя да бъде търговска банка без клонова мрежа, която през други търговски банки да прави някакви опити за кредитиране на малки и средни предприятия – както е записано в закона за ББР. Търговски банки в страната има бол, та всяка фирма с изрядно кредитно досие има откъде да си намери пари. А пък фирмите с неизрядно такова досие не виждам причина да ги качваме на гърба на българския данъкоплатец през портфолиото на ББР.

От друга страна, да се развива ББР като средна по големина търговска банка е също така не особено смислена стратегия.

Та, следва да се запитаме, какво няма в българския банков сектор? Отговорът е изненадващо прост: банка, която да предоставя дългосрочни инвестиционни кредити и финансиране за значими инфраструктурни проекти .

ББР по пътя към квази-инвестиционна банка

Българска банка за развитие вече прилича донякъде на квази-инвестиционна банка, тъй като тя не приема депозити, освен от клиенти и служители на банката. Тоест, тя не е нормална търговска банка, която набира пари от депозити и ги раздава под формата на кредити.

ББР може да започне целенасочено финансиране на публични и частни инвестиционни проекти, за които по различни субективни и обективни причини е по-труден достъпът до финансов ресурс от търговските банки в България. И давам веднага примери.

Наскоро, българският парламент прие най-накрая Закона за концесиите, който позволява по-силно застъпване на този вид публично-частни партньорство (ПЧП) в бъдеще. Това е необходимо, тъй като европейските фондове за инфраструктура са на свършване, българският държавен бюджет е сравнително скромен, а българският чиновник и политик нямат почти никакъв опит в управлението на ПЧП проекти, особено такива без грантове по евро-програми.

Дотук добре. Но дали ще има голям интерес за предлаганите от държавата бъдещи концесии и как ще се финансират те, когато историята на тази практика у нас е, меко казано, трънлива? Да погледнем премеждията на Софийска вода – безспорно, най-добре управляваното ВиК дружество у нас, но също така безспорно и най-атакуваното по политическа линия. Освен политическите и партийни атаки, на всеки 5 години, Комисията за енергийно и водно регулиране определя цените на водата в София и съответно под политически натиск може да натисне финансово компанията. Надали можем да си представим колко трудно е финансирането на една такава концесия в такива условия – що за банка ще ви отпусне дългосрочно десетки милиони левове за обновяване на ВиК инфраструктура когато вие ще сте под постоянни партийни атаки и един де факто назначен по партийни квоти регулатор може да ви фалира на всеки 5 години?

Пренесете същата логика към така одумваните тол-такси и (дай, Боже) концесия на поне едно голямо пътно трасе в България за което няма да има евро-финансиране. Коя финансираща институция ще ви отпусне дългосрочен огромен заем, когато държавата през някой регулатор ще ви определя ежегодно цената на тол-таксите? А рано или късно, ще трябва да концесионираме също и железопътна отсечка.

Да се сетим и за рудодобивният сектор, който, макар и без фанфари, е един от най-добре развиващите се в България през последните години – високи заплати, високи инвестиции и съществени вноски в държавния бюджет. И въпреки това, редица концесии са постоянно оплювани с лъжи. Златодобивната на Дънди Прешъс Металс е само най-яркият пример – макар концесионната им вноска за 2015 г. да е равна на 10% от печалбата, а заедно с корпоративния данък и осигуровките, да внасят над 25% от печалбата си директно в държавата, непрекъснато се говори за някакви митични ниски концесионни такси. Как се финансира такава концесия в такива условия?

Още по-тежко е положението в енергийния сектор. Макар и приватизирани, казусите на ЕРП-тата са вече знакови и предстоящите опити да се концесионират или приватизират основно топлофикации, а защо не и части от газопреносната мрежа, ще се натъкнат на огромни трудности. Тук най-належаща е концесията на Топлофикация София, която се разпада пред очите ни. И макар някои български политици да смятат, че само щом я предложат, цял свят ще се „натисне“ да я вземе, истината е напълно различна – за сега световните лидери в топлофицирането нямат особена вяра на нашата бизнес среда и на нашия регулатор.

ББР може да покрие риск, който самата държава създава

В подобни тежки казуси, Българската Банка за Развитие може да поеме част от риска, който самата държава може да създаде с някои неразумни бъдещи действия. Например, ако утре решим да дадем на концесия пътната отсечка Видин – София, то Българска Банка за Развитие може да осигури част от финансирането, поемайки част от риска държавен регулатор да „изкрейзи“ под политически натиск и да съсипе проекта през регулирането на тол-таксите. Аналогично, ако опитаме да привлечем оператор на разпадащата се ВиК инфраструктура в Североизточна България, то ББР може да успокои основателните притеснения на кандидатите, като участва във част от дълговото финансиране.

Подобна роля далеч не е прецедент, а дори е типична за банките за развитие в останалите държави. Например, Китайската банка за развитие е почти изцяло специализирана във финансирането на инфраструктурни проекти и други проекти с национален приоритет, като към момента е финансирала над 4000 такива дейности, включително знакови такива като язовира Три Клисури (над $23 млрд) и летището Шанхай-Пудонг.

Как да стане?

Първата стъпка е да си кажем ясно и публично, че ролята на ББР да кредитира само малкия и средния бизнес не е особено смислена и съответно законът трябва да се промени. Да, Българска Банка за Развитие може и трябва да продължи да предоставя изгодни кредити за малкия и среден бизнес през другите търговски банки, през набиращата скорост микро-финансираща институция „Джобс“ или през предстоящия да се обяви фонд за дялови инвестиции, но няма смисъл да се лъжем, че това е полезно да бъде цялата дейност на банката.

Законът за ББР и уставът на банката трябва да се променят, за да може тя да участва по значимо във финансирането на проекти на публичната инфраструктура, т.н. ютилитис, индустриални зони, експортно финансиране, както и да може да предоставя дългосрочни инвестиционни кредити. В ЕС има много добри примери от сродни на ББР банки като немската KfW, от които може да се поучим. А дано!

Част 1: https://offnews.bg/nashite-avtori/razmisli-i-strasti-za-bbr-chast-1-kakvo-ne-triabva-da-bade-bbr-662525.html

Част 2: http://karolev.com/%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BC%D0%B8%D1%81%D0%BB%D0%B8-%D0%B8-%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B8-%D0%B7%D0%B0-%D0%B1%D0%B1%D1%80-%D1%87%D0%B0%D1%81%D1%82-2-%D0%BA%D0%B0%D0%BA%D0%B2%D0%BE-%D0%B5/

 

Leave a reply

  • 0
 
 

Владимир Каролев – В защита на държавността

Преди известно време красиво пишещият журналист Петър Волгин публикува в OFFNews статия, пълна с фактологични грешки и неверни твърдения. Тъкмо мислих да коментирам статията на Вол[...]