Аз съм на МРЗ, а шефът си купува Бентли. Как това да не е така?

 
 
 

Намираме се във въображаемото село Червенопопово до турската граница. В селото живеят 2000 души, от които 1000 са в трудоспособна възраст. Стотина работят в общината и по проекти, сто жени се трудят в голям шивашки цех. Шивачките работят на 400 лева месечна заплата и са крайно недоволни от заплащането си. Собственикът на цеха пък видимо просперира – купил си е нова голяма къща и нoва лимузина. Работниците се бунтуват: шефът прави големи печалби, а те стоят на 400 лева; искат синдикатите и държавата да направят „нещо“, негодуват срещу нехуманните частни капиталисти, готвят се да гласуват за комунистическа партия, за да имат по-високи заплати. И всички те пропускат големия проблем.

Няма нищо лошо в луксозната кола и голямата нова къща. Още по-малко лошо има в това, че собственикът на фабриката се е фокусирал изцяло върху правенето на печалба. Проблемът с ниските заплати на работниците е изцяло друг и той се нарича – висока корупция и ниска производителност.

Първо,  един сектор е с високи печалби, когато той задоволява потребности, за които има малко предлагане на национално или международно ниво. Например, печалбите в индустрията на умните телефони бяха огромни в началото, тъй като почти всички хора в развитите икономики искаха такива устройства, а доставчиците бяха един или двама. Такива сектори с високи печалби привличат повече инвеститорски интерес. Новонавлезлите инвеститори повишават предлагането и започват да се конкурират, като така свалят цените и повишават качеството, удовлетворявайки тези особено незадоволени потребности. Повече инвеститори в производства в един сектор означава и повече търсене на съответната работна ръка. Повечето търсене на тази работна ръка при ограничено предлагане води до това, че предприемачите започват да се конкурират за наемане на най-добрите работници като им предлагат по-високи заплати.

В Червенопопово, обаче, има проблем. Шивашкият завод реализира огромни печалби, но нови заводи не се появяват. Собственикът не вижда смисъл да вдига заплатите, защото този нискоквалифициран труд може да се върши от почти всеки трудоспособен в селото, а 800 безработни души седят на вратата му. Тук трябва да се запитаме не защо собственикът на вдига заплатите (което е очевидно), а защо няма нови инвеститори в този очевидно доходоносен бизнес?

Ако не се роят нови предприятия във високопечеливш сектор, значи някой пречи и това почти винаги са политиците. Бариерите може да са различни – подкупи, данъчни, корупция. Целта често е да се гарантира съществуващото положение на предприемачите в сектора и да ги предпазва от нови играчи, които да ги конкурират (било то за пазари или за работна ръка). Съответно, в Червенопопово сигурно е имало „мераци“ да се правят нови заводи и цехове, но вероятно кметът или друг държавен чиновник е поискал рушвет и с това ги е попарил. Аргументът „няма работа“, с който често синдикалисти и радикални политици аргументират своя намеса в частна собственост или повишаване на преразпределението, рядко е валиден. Кой я е скрил работата? Някой я е отвлякъл ли? Когато Колумб и първите заселници са се „изсипали“ буквално в Америка, да не би индианците да са ги чакали с оферта за работа? Работа се създава (разбира се, не такава като конвистадорската), а особено пък към високопечеливши сектори, няма как да няма интерес. Следователно, причината да „няма работа“ или „заплатите са ниски“ не е, защото предприемачите са глупави или алчни, а точно обратното – защото политиците пречат по един или друг начин именно тези предприемачи да правят печалби, като в процеса създават работни места.

Второ, един работник не би трябвало да се разглежда като доживотно заключен в рамките на една професия. Шивашката работа е трудоемка и в нея основният конкурентен фактор е цената на труда. Българите се конкурират с държави с невероятно евтин труд и трудно би могло да се очаква, че в такива бизнеси може да се очакват високи заплати. Ако работниците не се чувстват удовлетворени от доходите си, то може да предприемат някаква квалификация, която да им даде достъп до други сектори, където и производителността на труда им ще е по-висока.

Нашите работници в цеха в Червенопопово просто са объркали проблема. Това, че секторът е печеливш и собственикът на предприятието си купува хубави коли, е добър знак за тях – ще влязат нови предприемачи и конкурирайки се за работна ръка, те ще предложат по-високи заплати. Но ако това не се случва, то работниците трябва да насочат вниманието си върху политиците, които най-вероятно пречат това да се случи. Разбира се, колективният натиск върху предприемача е възможно да го мотивира да даде по-високи заплати, но това повишение ще е минимално, когато в непосредствена близост има толкова много безработни, които на драго сърце биха работили за същите (че дори и по-малко) пари. А гласуването за всякакви радикални политици, които ще изпратят войници да окупират заводи, просто ще стимулира предприемачите да си преместят бизнесите в друга държава с по-стабилна и предвидима политическа среда и така вместо 800 безработни, в Червенопопово ще има 900.

Leave a reply

  • 0
 
 

Урок за Бивол(и) – коя е еврокомисар Вестагер и как се чете прес-съобщение на ЕК

На 3 декември ще има конференция по банкови въпроси, на която ще присъства представител на Европейската Комисия. Тъй като напоследък доста хора се упражняват на теми, свързани с Ев[...]

  • 0
 
 

Беден ли си през очите на политиците?

През 1990 година, 1.9 милиарда души или над 1/3 от световното население са оцелявали с под $1.25 на ден. Към 2010, броят на тези хора вече е спаднал до 1.2 милиарда или под 1/5 от [...]