Размисли и страсти за ББР. Част 2: Какво е ББР в момента?

 
 
 

В първата статия обосновах мнението си, че въпреки наглед преобладаващия устрем на българските политици да направят от ББР банка, която да кредитира единствено малкия бизнес, това е на границата на невъзможното и ако бъде направено, ще е в най-добрия случай гигантско прахосване на пари. Причините са прости – ББР няма клонова мрежа, банковият пазар на дребно е вече пренаситен, а кредитирането на предимно малки фирми без балансиращи портфейла корпоративни клиенти е почти еднопосочен билет за фалит в световната банкова практика.

Бърборенето за ББР във всички партии, обаче, си има обективни причини – (1) овладяването на държавната банка като апетитен инструмент за разпределяне на финансови средства и (2) съмнения в обществото, че нейният модел не е особено полезен за икономиката. Доколкото аз не обичам да коментирам слухове и недомлъвки, няма да взема отношение по първата причина, но в тази статия ще обсъдим накратко втората. Та, какво точно е Българската банка за развитие в момента?

Странна банка единствено на едрия бизнес ли е ББР?

Слуховете и обвиненията, че ББР кредитира единствено едри корпоративни клиенти и това е нещо невиждано и нечувано в банковата система, трудно може да се аргументират рационално и обосновано. Най-голямата кредитна експозиция на ББР предоставена на група клиенти е в размер на 62 млн. лв., което представлява 9.99% от собствения капитал на банката и 6.19% от общия портфейл. Общият размер на десетте най-големи експозиции пък е 48.65% от общия портфейл. Да сравним това с няколко произволни банки в България. Ситуацията в най-голямата банка, Уникредит Булбанк, не е стряскащо различна. Най-голямата кредитна експозиция към една група клиенти представлява 13.3% от капиталовата база, а кредитната експозиция към петте най-големи групи клиенти е 35.2% от капиталовата база. БАКБ е банка, класифицирана в група 2 – т.е. с приблизително същия размер като ББР. В нея, 20-те най-големи кредитни експозиции преди обезценка представляват 44.1% от общия кредитен портфейл. Най-голямата обща експозиция към клиентска група е равна на 26.1% от капиталовата база, а общият размер на петте най-големи експозиции е 95.4% от капиталовата база. ПроКредит е друга банка от група 2, в която, обаче, няма подобна концентрация – най-голямата експозиция към единичен клиент е около 3% от собствения капитал.

Или казано накратко, Българска банка за развитие наистина има значителна експозиция към 10-тина големи клиенти, но това не е нещо извънредно, да не говорим пък вредно или неправилно, в българската банкова система.

Кредитира ли политически клиенти ББР?

Съмненията за кредитиране по политически принцип са насочени към сделката с най-големия кредитополучател – Пловдивския панаир – и слухове, че ББР е отпуснала редица кредити на дружества, свързвани по някакъв начин с депутата от ДПС Делян Пеевски.

Заемът за панаира рефинансира кредит, получен от УниКредит Булбанк и като цяло не изглежда кой-знае колко странен от финансова гледна точка, имайки предвид стабилизиращите се приходи на дружеството от около 10-15 млн. лв. годишно и значителните обезпечения по кредита. Проблемът произтича от факта, че тогавашния член на ръководството на БСП Георги Гергов е индиректен акционер в Международен панаир Пловдив, а ББР по устав не кредитира „политически партии и свързани с тях лица“, както и „дружества с неизвестен краен контролиращ собственик“.

Тук някъде се връщаме до дилемата, разгледана в първата част на статията. Ако ББР не кредитира едри корпоративни клиенти като Пловдивския панаир (абстрахираме се за момента от проблемния дял на Гергов в него), то мисията на банката по устав да помага на малкия и средния бизнес в крайна сметка ще пропадне безвъзвратно – дребният бизнес е рисков клиент и банка, кредитираща единствено него, неизбежно ще трябва да повиши лихвите над нивата на конкурентите, превръщайки се в непривлекателна за всички клиенти с добро финансово състояние. Или казано по-просто, ако една банка иска да предлага добри лихви за малкия бизнес, тя задължително трябва да балансира портфолиото си с по-нискорисков корпоративен бизнес и ипотечно кредитиране.

Що се отнася до бизнесите на Делян Пеевски, там трудно може да се работи с обективна информация. Проблемният за ББР кредит в областта на строителството (за където се приписват интересите на Пеевски) е Понс-строй – дружество с ясен собственик, който няма нищо общо с Деляб Пеевски. Що се отнася до Водстрой и други, подозирани за близки до Пеевски дружества, там засега няма информация за проблемни кредити, така че остава по-скоро критиката за евентуални политически връзки.

Е, какво точно е ББР и колко кофти е ситуацията?

Българска Банка за Развитие към момента е търговска банка с нормален за държавата бизнес модел, която има значим, но не извънреден или опасен, акцент върху кредитиране на корпоративни клиенти. Истина е, че този модел се различава от първоначалния замисъл за ББР, но пък и времената през 2017 г. са коренно различни от времената през 1999 г., когато е създадена Българската Банка за Развитие и коренно различни от времената през 2008 г., когато е приет закона за ББР и положена в нормативна рамка нейната мисия да кредитира малкия и средния бизнес. В края на 1999-те, България преминава през банкова криза и хиперинфлация, което означава, че разполагаемият ресурс за кредитиране е оскъден и следователно правителството е имало някакъв резон да осигури допълнителен такъв през държавна банка. В „добрите“ години през 2007 и 2008 пък кредитирането е толкова високо, че ресурсът отново е свършил – българските банки дори заемат ресурс отвън, за да финансират кредитите в България. Съответно, лихвите са поели „нагоре“ и малките и средни предприятия у нас изпитват невъзможност да се конкурират с корпоративните кредитополучатели за изгоден достъп до финансиране – тогава също има резон зад фокусиране на ББР върху дребния бизнес. Днес, обаче, ситуацията е коренно различна – банковият пазар е пренаселен, разполагаемият ресурс е в изобилие, а лихвите са ниски – всяко малко и средно предприятие с добър бизнес план, стабилни финансови потоци и прилично обезпечение може да си вземе кредит от която и да било частна търговска банка.

Тоест, ако ББР изпълнява стриктно мисията си да кредитира единствено малкия бизнес, то ББР в момента е де факто излишна и хипотетично опасна за финансовия сектор (както обсъдихме в първата статия, ексклузивен фокус върху рисковия дребен бизнес крие опасност от фалит на банката).

От друга страна, реалният модел на ББР днес осигурява не просто финансова стабилност на банката, но и един от най-добрите финансови резултати на банка в страната, свидетел за което е изключително високият й кредитен рейтинг и (ако не се лъжа) най-добрия резултат в страната при проведените стрес тестове (обусловен и от структурата на банката). Финансовите резултати на ББР са много добри, лошите кредити са под контрол, чуждестранните партньори са доволни – т.е. от финансова гледна точка, днешният модел на ББР не е проблемен.

Тук стигаме и до политическата страна на нещата – поддава ли се ръководството на ББР на политическо и партийно влияние. Няма как аз да знам. Но пък ако искам е да сме 100% сигурни, че не искаме политическо влияние върху ръководствата на държавните дружества, то изходът е само един – повсеместната им приватизация. Ако ме питате мен ББР трябва да бъде приватизирана. Но тези от които зависи това – депутатите в НС, не ме питат J

N.B. Цитираните данни за ББР, Уникредит Булбанк и БАКБ са от годишните финансови отчети на съответната банка.

Leave a reply

  • 0
 
 

Защо ни понижиха кредитния рейтинг?

Годината е 2004. S&P повишава кредитния рейтинг на България от спекулативен до инвестиционен. Официалният анонс на агенцията посочва, че „подобрението на рейтинга е отражение н[...]

  • 0
 
 

Кой е Нарендра Моди?

Преди няколко дни приключиха най-големите демократични избори в историята на човечеството – над 550 000 000 гласували индийци наказаха тежко клана Ганди и дадоха властта на опозици[...]