Избори, социалисти и бързи кредити

 
 
 

Наближават избори и по нова стара традиция, отново медии ни облъчват за „Мария“ и „баба Гицка“, които подписали без да четат договори за бързи кредити с фирми за които нищо не знаят, после ги нарушили и още по-после се оказало, че трябвало да връщат повече пари, отколкото си мислили.

Рефренът се подхваща от левицата, същата тази която преди ни обясняваше колко е съвършен създадения от тях Закон за потребителския кредит, а сега ни обяснява колко е несъвършен същия този закон и как той трябва да се промени, и че точно тя, левицата видите ли, най-добре знае как това да стане!

Сега леви политици обясняват как веднага ще направи един супер, страшно перфектен закон, за да регулира и забранява всичко, така че парите да текат като от фонтан и да има за всички които ги пожелаят. Само не казват две неща – от къде ще дойдат парите като забранят бизнеса и както са тръгнали да регулират, кога най-сетне ще сложат таван на наемите (за да си седим в къщи, а да не ходим да трошим Народното събрание както през зимата на 1996/7 година), на храните (известно е – храната прави борбата), на обувките (да не ходим боси, щото цървулите сме си ги скрили), на гащите (нито голи – неприлично е някак), на чорапите (да не носим обувки на бос крак, от това краката миришат), на ракията (трезвия мозък е опасен, направо вреден), на заплатите (да няма богати, така няма да се налага да ги трепем), на каквото още се сетите все така жизнено необходимо.

Казват, че е глупав не този който греши, а този който прави два пъти една и съща грешка и очаква коренно различен резултат. Двама герои от парламентарната група на левицата в миналото Народно събрание прекараха за предизборни цели настоящия калпав закон и левицата записа най-лошия си резултат откакто има свободни избори. Сега вероятно борбата е левицата да изпадне от Народното събрание…

Всъщност, изобщо не е трудно човек да изтегли нормален бърз кредит. Трябва само да следва няколко прости стъпки:

  1. Четете си договора. Разберете си договора. Никога не подписвайте какъвто и да е договор, без да сте го прочели и разбрали. Това важи за всички договори, не само за тези за кредит.
  2. Седнете през свободното си време и с Гуугъл намерете разликата между „лихва“ и „годишен процент на разходите (ГПР)“. Най-просто казано, лихвата е цената единствено на парите, които заемате. Но освен това, банки и фирми за бързи потребителски кредити може да ви поискат и някои такси – за разглеждане на документи, за одобряване, за усвояване, и т.н. Годишният процент на разходите (ГПР) съставлява лихвата + всички тези такси. Тоест, вие трябва да се интересувате и да питате именно какво ви е ГПР-то по заема.
  3. Запомнете добре, че всички наказания, които ще ви се наложат при просрочие (ако забавите вноска или вноски), не влизат в Годишния процент на разходите. Ето защо, питайте специално какви са като размер тези наказания. Тях е нормално да ги има, но пък законът постановява те да са пропорционални на услугата. Тоест, не е законно да ви наложат 200 лева наказание на ден, че сте просрочили вноска от 50 лева. Ако това се случи (т.е. не сте си прочели добре договора и вече сте сгафили), отидете веднага в съда или в помирителна комисия към КЗП – там голямата наказателна такса ще падне.

Именно от тази неетична практика на някои фирми идва и голямото оскъпяване, което често гледаме по телевизиите. Там е проблема, но въпреки настояването на етични фирми предоставящи необезпечени кредити, точно тези практики да се регулират, левицата ги запази, а се зае да регулира цената на услугата, нещо което никога не е било проблем.

  1. Преценете добре възможностите си да връщате заема. Когато разпределяте месечния си доход, винаги оставяйте поне 15% за непредвидени ситуации. С други думи, ако имате доход от 1 000 лева, не го занулявайте по модела: 500 лева разходи за храна и жилище, 200 лева разходи за удоволствие и 300 лева вноска за заем. За да се чувствате комфортно с изтегления заем при 1 000 лева доход, сметнете нещата така: 500 лева разходи за храна и жилище, 200 лева разходи за удоволствие, 150 лева вноска за заем и 150 лева резерви.
  2. Не теглете „бързи“ кредити за период над една година – в това няма нищо бързо. Бързият кредит на Запад се нарича „кредит до заплата“, т.е. неговото основно предназначение е да ви даде свежи пари за някакъв непредвиден разход сега, които да върнете буквално за няколко месеца.

За по-дълъг период се обръщайте към банка. За по-дълги периоди и по-големи суми банките имат много добри условия.

  1. Ако не се чувствате комфортно с четенето и разбирането на договор за заем или нямате едни 100 лева за юридическа или финансова консултация, няма страшно, просто се обърнете към асоциирана фирма, членуваща, например, в Асоциацията за Отговорно Небанково Кредитиране (АОНК). АОНК имат собствен етичен кодекс, който им забранява всякакви лоши търговски практики като прекомерните наказателни лихви и други подобни кожодерски практики.

Това са 6 доста прости и лесни за изпълнение стъпки, чието следване ви „имунизира“ срещу повечето рискове при тегленето на бърз потребителски кредит. Кредитите не са априори лошо нещо, дори могат да са много удобни и полезни. Въпросът е, че те трябва да се теглят разумно, по целесъобразност и с добро разбиране на условията по договора. Когато сте информирани и разумни, няма опасност да се изненадате „лошо“ от договорна клауза, за която не знаете. А ако мислите, че закон от левицата ще Ви спаси, просто си спомнете „Зимите на левицата“ – Лукановата зима и тази от 1996/7 година, и стискайте палци да не чакате спасение от ляво. Защото докато има шарани, ще има леви рибари.

Leave a reply