Владимир Каролев: Формула за края на прехода: 3х3х3

 
 
 

В България вече поне 15 години чакаме края на прехода. Всъщност нашият преход закъсня доста и започна едва след 1997 г. И докато през периода 1989-1997 година всички бивши социалистически страни от Централна и Източна Европа правеха смели пропазарни реформи, българските политици все още ни пробутваха демократичен социализъм, който ни докара до хиперинфлация и почти до втори държавен фалит в рамките на 5 години. И сега някои се чудят защо още сме най-бедната страна в ЕС. Ами основната причина е, че докато другите страни от бившия соцлагер в Европа вървяха, напред ние тичахме назад. За жалост забавяне на реформите с почти десет години, политическа (поради корупция) и обществена (поради недостатъчно разбиране) съпротива срещу реформи в ключови сектори в икономиката доведоха до това, че през 2013 г. все още чакаме края на прехода. Самата концепция за преход вече се е размила доста. На теория тя означава преход от централизирана и планова икономика към пазарна такава – с преобладаваща частна собственост и висока икономическа свобода.
Крайно време е да завършим прехода. Без да претендирам за изчерпателност, считам че формулата 3х3х3 би била полезна – три краткосрочни мерки и три средносрочни мерки във вътрешната политика и три мерки във външната.
Три краткосрочни мерки във вътрешната политика
Административна реформа: в България има над 500 000 наети лица в бюджетния сектор. Горе-долу на всеки трима наети в частния се пада по един нает в бюджетния. Много е. Всички знаем, че съкращаването на администрация е политически непопулярно, но е време да създадем обществен и политически консенсус, че е нужно. И да го направим.
Регулаторни режими: съществена част от провалите на политиците биват замаскирани като провали на свободния пазар и на избирателите се продава решението за още политическа намеса чрез регулации. Така се раждат безумни български и европейски регулации като формата на краставиците, щастливите прасета и кокошки, използването на минималната работна заплата като политически инструмент за фактическо увеличение на безработицата сред хората без или с ниско образование и т.н. Не е толкова трудно да разберем, че митът за благородния и ангелски политик, който ни спасява от злия предприемач, е лъжа. Да, регулации са нужни, но огромна част от тях са инструмент на бюрократите и политиците за рекет и рушветчийство върху гражданите и бизнеса. В България спокойно може да се отменят над 100 лицензионни, разрешителни и съгласувателни режими.
Програмно бюджетиране и приключване на приватизацията. Държавните финанси трябва да започнат да се разпределят към държавните структури според конкретни програми и резултати. Практиката да се изсипват пари на килограм и след това държавни структури да ги харчат както се сметне за добре е вредна и води до пълна липса на контрол, прозрачност и ефективност. Последните три са и функция на т.н. „принципал-агент” проблем в икономиката и правят управлението на държавната собственост по-неефективно от това на частната. Ето защо трябва да приключим и приватизацията си, която други държави свършиха за по-малко от пет години още през 90-те. Безнадеждно губещите държавни фирми като БДЖ (която „гълта“ стотици милиона годишно от нашите данъци) и ВМЗ-Сопот трябва да се приватизират веднага, а останалите държавни фирми, от сектори, подходящи за приватизация трябва да се приватизират след професионална оценка на перспективите и цената им чрез международни публични конкурси или чрез българската фондова борса. Трябва и да се наблегне на различните форми на публично-частно партньорство в инфраструктурата, за да може да се осигурят в сравнително кратък период милиардите левове, необходими за развитие на инфраструктурата.

Три средносрочни мерки във вътрешната политика
Реформа в здравеопазването: моделът на българското здравеопазване е възможно най-социалистически – солидарен с държавен монопол. Държавната НЗОК е най-големият монопол в България, който е доказал неефективността си вече повече от десет години. Демонополизация на НЗОК ще осигури конкурентна среда, от която да се възползват и лекарите и гражданите. Това ще доведе и до естествена оптимизация на раздутата мрежа от държавни и общински болници.
Реформа в образованието: образованието в България е втората неприкосновена свещена крава. Огромният брой държавни университети вече произвеждат кадри на килограм, мотивирани да заработят възможно най-голяма държавна субсидия, а не да обучат качествено българските студенти. Тук има два етапа. Първият е преструктуриране и вливане на едни университети в други, като се премахнат и бариерите пред навлизането на частни университети. Вторият е на промяна на ценообразуването в образованието, като то се децентрализира и премине в ръцете на университетите, а парите следват студента, без значение дали той учи в държавен или частен университет.
Реформа в пенсионното осигуряване: колкото и празни приказки да си говорим за сегашния модел на пенсионно осигуряване, той няма да издържи в тази си форма при тези демографски процеси. Колкото по-скоро си кажем истината и засилим стимулите за спестявания и инвестиции в лични пенсионни сметки толкова по-добре. Крайно време е да се спрат далаверите с инвалидните пенсии, които може би вече са надминали 1 милион, както и да се повиши възрастта за ранно пенсиониране на военни и полицаи.

Три мерки във въшната политика
Външнотърговска мрежа и посолства: българските дипломати и търговски агенти зад граница рядко оказват подкрепа на български износители. Назначенията там приличат повече на награда за заслуги в държавната власт и партията, вместо на тежка отговорност за свързване на родните предприемачи с чуждестранни инвеститори и вносители. Крайно време е българските дипломати и търговски агенти да започнат да изпълняват активно ролята си на свръзка между родния и чуждия бизнес.
Влизане в еврозоната: тук съществуват две мнения със своите доводи. Първото е, че не трябва да бързаме, защото не е ясно какви отговорности ще ни вмени еврозоната и спасителните механизми, нито какъв ще е техният ефект върху икономиката. Второто е, че трябва да влезем максимално бързо, за да може нашата банкова система да се възползва от евтиното финансиране на ЕЦБ и съответно лихвите по кредитите да паднат. Без значение дали влизането в еврозоната остава краткосрочна или средносрочна цел, то е задължително.
Активна политика на ниво ЕС: България е типично спящ член на ЕС – каквото спуснат отгоре, ние накрая разбираме и със закъснение интегрираме. Активното ни участие във формирането на политики на ЕС е много малко. Въпреки че България поради богатия си собствен опит от времето на т.н. СИВ е една от няколкото държави, които имат потенциала да парират опасността самият ЕС да се превърне в нещо като СССР, където лентяйстващи брюкселски чантаджии си играят на плановици. Както се казва, накъдето брюкселските чиновници са се запътили, ние от там идваме. Важно е да им ударим по два шамара, да се освестят и да охладят амбициите си да превърнат ЕС в социалистически интернационал.
Знаейки какви реформи остават да се направят е точно толкова важно, колкото и да се знае какво е направено и не трябва да се пипа. Според всички международни проучвания България е финансово стабилна държава, с добре работеща данъчна система, относително гъвкав пазар на труда и свободно ценообразуване. С други думи, не трябва да пипаме (1) консервативната фискална политика, (2) основните принципи и закони в банковия сектор (въпреки че са нужни някои промени, за да се балансират правата на банките и потребителите), (3) основните принципи в данъчната ни система, (4) относително свободния пазар на труда (но трябва да работим за още по-свободен такъв) и (5) малкото държавна намеса в ценообразуването (тук има и изключения като енергетиката, както и някои опити за картелиране в някои сектори на частния сектор).
Почти четвърт век след началото на българския преход свършеното определено е повече от несвършеното. Въпреки това липсата на ясно и честно обяснение защо българските граждани за две десетилетия не станаха богати поне колкото поляците доведе до объркване в българското общество дали посоката е вярна и какво остава да се свърши. Така че е време политиците да сложат картите на масата, да спрат популизма, да си кажем истината в очите и да довършим необходимите реформи. Защото отлагането и замазването на проблемите рано или късно води до задълбочаването им. Ситуацията в енергийния сектор в България днес е само едно от доказателствата за тази истина.

Leave a reply

  • 0
 
 

Дайте да си опазим реално природните ценности – зарежете политиканските манипулации на левите “интелектуалци”

Не мога да се въздържа от коментар на една глупост, която се повтаря ли повтаря, като мантра на апелиращите към повече държава. Били сме опазарили природата, казват те. И лошият па[...]