Владимир Каролев: Уроците на лейди Тачър

 
 
 

Да бъдеш силен е като да бъдеш дама – ако трябва да кажеш на хората, че си, значи не си.
Вчера светът изпрати баронеса Тачър с почести, неотдавани от 30 януари 1965 г., когато бе погребан сър Уинстън Чърчил. Тачър бе силен държавник, който вярваше в свободата на човешкия избор и потенциала ни да се учим както от успехите си, така и от грешките си. Тя до голяма степен промени не само Англия, но и света.
Но докато това са характерни черти от биографията на толкова много десни и успешни политици, Желязната Лейди бе уникална с това, че докосваше сърцата на милиони хора по неповторим начин. Тя вдъхновяваше гражданите да повярват в себе си и да поемат отговорност за собствения си живот, а не да вярват и посвещават съдбите си на месии.
Големият чар на левите идеи е в това, че освобождават гражданина не от нуждата да работи, а от нуждата да носи отговорност за собствения си живот. Разбирайте го по всякакъв начин – да носиш отговорност за това да имаш какво да ядеш утрешния ден, да носиш отговорност за това да имаш средства да пратиш децата си в по-добро училище, да носиш отговорност за това да спестиш пари за старините си и да ги изживееш с удоволствие. Нека си го кажем честно – повечето от нас обичат да се трудят, но много от нас не биха искали да носят отговорност, ако може друг да го направи. Например държавата.
Затова и левите идеи са толкова привлекателни. Уникалният талант на лейди Тачър се коренеше в способността й да вдъхнови хората да поемат отговорност за собствения си живот, да не ги е страх от промяната и да поемат по свой, собствен и неповторим житейски път. Да намериш път да докоснеш сърцата на гражданите с такова непопулярно послание е наистина рядка способност, а Тачър успява да го прави цели 11 години.
След като наследява една икономика, чиято структура просто не отговаря на дневния ред на променящия се свят, Желязната Лейди успява с почти сюрреалистичния си магнетизъм, разтърсваща силна реторика и неотклонима решителност да убеди английските избиратели в простата истина, че всичко тече, всичко се променя и няма по-добър кормчия за живота на всеки от него самия. Под нейното управление бизнесът и средната класа престават да бъдат срамни думи и английската икономика се трансформира навременно към модел с двигател високите технологии и услугите с висока добавена стойност. Въпреки че в САЩ тази трансформация е по-бърза, в рамките на Европа визията на Тачър често се счита за изпреварила времето си и успешното преструктуриране спасява Великобритания от изпадането в капана на протекционизма и псевдонационализма, в който падат няколко други водещи европейски икономики в този период.
Уинстън Чърчил някога е казал „Имаш врагове? Това е чудесно. Значи някога си защитил това, което мислиш“. Желязната Лейди до ден-днешен остава противоречива фигура, тъй като тя реформира английската икономика и преустановява катастрофалната за Великобритания практика да се поддържат на изкуствено дишане, за сметка на данъкоплатеца, индустрии, които са вече ненужни и са загубили както ресурсите си (част от рудодобив и въгледобива), така и пазарите си (някои сектори на тежка промишленост). Въпреки отрицанието на много от работещите в този сектор и особено на синдикатите да поемат отговорност за собствения си живот, Тачър устоява на натиска и с уникалния си талант обяснява на английските избиратели, че прогресът не се състои в параноичното вкопчване в миналото, а в умението да се адаптираш спрямо променящата се среда. Наглед мисия невъзможна, но баронесата грабва сърцата на милиони избиратели в продължение на 11 години. И им внушава, че когато всички се адаптират индивидуално, обществото се адаптира по най-добрия начин съвкупно. И отговорността за това не е на синдикатите, политиците или месиите – тя е на всеки отделен гражданин.
Тачър остава непримирима, категорична, откровена и еднозначна до нетърпимост, болезнена, понякога разтърсващо тъжна, понякога триумфиращо весела, удивително подканваща да повериш живота си в железните й ръце, но и омагьосващо убедителна, когато ти казва, че не бива да го правиш. Тачър остава истинска като истината. Защото такъв е силният човек. А както самата тя е казала, да бъдеш силен е като да бъдеш дама – ако трябва да кажеш на хората, че си, значи не си.
Ти беше и ще продължиш да си и двете, Лейди Тачър. Защото идеите и силата ти продължават да живеят чрез всички нас, които не ни е страх да поемем отговорност за собствения си живот.

Leave a reply

  • 0
 
 

Към Протестна Мрежа: За Бивола, ПИБ и за разликата между внушения и факти

Онзи ден сайтът Бивол е публикувал на фейсбук стената си екзотичен опит за “анализ” на очакващото европейско одобрение преструктуриране на ликвидната подкрепа за Първа Инвестиционн[...]

  • 0
 
 

Дайте да си опазим реално природните ценности – зарежете политиканските манипулации на левите “интелектуалци”

Не мога да се въздържа от коментар на една глупост, която се повтаря ли повтаря, като мантра на апелиращите към повече държава. Били сме опазарили природата, казват те. И лошият па[...]