Владимир Каролев: Сексистката реторика на българските политици

 
 
 

През последните месеци има една област в обществото, в която има призиви и конкретни действия за връщаме назад поне с един век. Това е равнопоставеността на жените и мъжете в обществения, икономически и политически живот. Локомотивът на това връщане и деградация не е някакво демократично желание на нашето общество, а напротив – реторика идваща от някои български политици.
Началото бе сложено от Яне Янев и Волен Сидеров преди година и половина, когато те и гравитиращи около управляващото тогава мнозинство псевдо-независими експерти подеха координирана атака срещу Меглена Кунева. По всички възможни медийни канали започна да се повтаря, че това не е човекът Меглена Кунева, а човекът Меглена Пръмова. При сключването на брак, г-жа Кунева, както е обичайно е приела фамилното име на съпруга си, но много скоро след това го променя като жест към починалия си баща – актьора и буфосинхронист Щилян Кунев. И повечето хора го знаят това. Но тук говорим за политическа реторика с цел. Защо Янев, Сидеров и други „експерти” наричат Кунева – Пръмова? С цел нейното дискредитиране чрез представянето й като марионетка на своя мъж, който пък понеже бил син на бившия секретар на ЦК на БКП Иван Пръмов, по сидерово-яневата „логика” е ляв и следователно и Меглена Кунева трябва да е с леви политически разбирания. Тази сексистка реторика продължи година и половина и като част от политическа кампания постигна своя резултат. След като ДБГ не успяха да влязат в парламента, лично аз, очаквах тя просто да отмре като поредния срамен черен политически PR. Уви.
В интервю с Лора Крумова, Волен Сидеров й даде нов живот. В национален ефир той напъди водещата да си ходи в кухнята и да си гледа децата, а да не се занимава с предполагаемо мъжките дела да коментира политика и бизнес. Това вече е пределно ясна заявка на български политик, че трябва да съществува разделение между функциите на мъж и жена в стопанския и политически живот на българската държава. Явно според Сидеров, по някаква причина, мъжете са по-висши същества и области като икономика и политика трябва да бъдат монополизирани от тях, а жените да дрънчат с тиганите и да перат вкъщи, покорно свели глава пред мъжкото превъзходство. Отявлен сексизъм. И то в годините, когато жените по света полагат сериозни усилия да разбият обществените стереотипи, че „големият шеф“, бил той в бизнеса или политиката, трябва да е мъж. И бавно но сигурно успяват – 38 от най-влиятелните личности през 2012 според авторитетната класация на списание TIMES бяха жени. Струва си да споменем политически, културни и исторически колоси като Ангела Меркел, Хилъри Клинтън, Чен Лихуа, Адел, които ежедневно показват, че жените с нищо не отстъпват на мъжете във възможностите си да бъдат визионери и лидери в обществения, политически и икономически живот.
Сексизмът на Сидеров не породни остра реакция в българското общество, нито от български политици, нито от правозащитни и други неправителствени организации. Което за мен бе необяснимо. Само Меглена Кунева го осъди рязко в „Шоуто на Слави” и това ми даде, все пак, някаква надежда, че българските политици не са си загубили съвсем защитните рефлекси срещу такъв нагъл сексизъм и полова дискриминация.
Да, но дойде конгреса на ДСБ, когато бе избран Радан Кънев. Слушайки как г-н Иван Костов описваше важността на семейството и семейните ценности в дясната идеология, бях полят със студена вода – ни в клин, ни в ръкав, Костов каза, че така е правилно в патриархалното общество на дясното. Шокът ми бе двоен. Първо, г-н Костов за пореден път показа неразбиране какво е „дясно“. Последното произтича от принципите на класическия либерализъм, според който, характеристики като родословие, пол, националност, ртелигия, място на раждане и други не трябва да са първоизточник на създадени от обществото ограничения върху правата и възможностите пред всеки човек. Второ, г-н Костов е един от най-значимите политици в модерната българска история, предполагаем стожер на десните ценности на свобода, отговорност, равенство във възможностите и уважение към различието. Включването му в тенденцията да се патриархализира българското общество като жените биват подтиснати и дискриминирани, е много по-сериозно от брътвежа на политици като Волен Сидеров и Яне Янев.
Политическата сексистка реторика, подемана все по-често от български политици, е опасна за модерното разбиране на българското общество за равнопоставеността на половете и срамна за нашата държава като цяло, тъй като какво говорят българските политици в България се чува често и на международната политическа сцена. Поради значимостта на физическата сила в ранните етапи на човешкото развитие, жените са били неформално и институционално дискриминирани в продължение на хиляди години, като едва преди един век са получили право на глас. Реториката на политици като Янев, Сидеров, както и за голямо съжаление, г-н Костов, връща България много векове назад, когато значимостта на един човек за обществото е произтичала предимно от силата му да върти меч и да оре на нивата, а не от интелект, морални ценности, желание за работа и решимост да допринесе за развитието на себе си, семейството си и цялото общество. Последните, истински ценни човешки качества, са еднакво привични както за мъжете, така и за жените. Колкото и да не им се вярва това на някои българските мъже политици.

Leave a reply

  • 0
 
 

Владимир Каролев: Уроците на лейди Тачър

Да бъдеш силен е като да бъдеш дама – ако трябва да кажеш на хората, че си, значи не си. Вчера светът изпрати баронеса Тачър с почести, неотдавани от 30 януари 1965 г., когато бе [...]

  • 0
 
 

Предизборен слон в небанков финансов магазин

Идват избори и политиците от няколко месеца отново включиха на максимална предавка използването на повечето властови механизми за предизборни цели. Законодателството не прави изклю[...]

  • 0
 
 

Що е то "презастрояване"?

Думата „презастрояване“ в България е неизбежно свързвана с морските ни и зимни курорти. Къде от носталгия по социализма с неговото централно планиране и силно ограничено външно тър[...]