Владимир Каролев – В защита на държавността

 
 
 

Преди известно време красиво пишещият журналист Петър Волгин публикува в OFFNews статия, пълна с фактологични грешки и неверни твърдения. Тъкмо мислих да коментирам статията на Волгин, но бях изпреварен от професор Валери Димитров, който в статията си „Пътят към нищото” оприличи материала на г-н Волгин като „агитационна ширпотреба”. С което съм напълно съгласен. И няма какво да добавя.
И ето тия дни г-н Волгин отново е в атака против „турбо капиталистите” и българските либертарианци, които мразели държавата и създавали олигарси. Въпросната статия отново вменява на либертарианството идеи и практики, които нямат нищо общо с истината и само показват, че в най-добрия случай г-н Волгин е прочел нещо по темата чрез уикипедия.
Сега, аз не познавам възгледите на княз Кропоткин, Константин Победоносцев. Маркиз дьо Сад и Махно (за разлика от г-н Волгин по собствените му думи), но познавам много добре възгледите на Джон Лок, Томас Пейн, Фредерик Бастия, Фридрик Хайек, Лудвиг фон Мизес, Милтън Фрийдман и съм прочел всички значими трудове на либертарианци в областта на икономиката и политологията, публикувани на английски език. И никъде в тези трудове не можете да намерите омраза към държавата, която г-н Волгин приписва на либертарианството. Единствено анархо-либералите са против държавата, но приликата между либертарианците и анархо-либералите е като между Канада и канализацията.
Има огромна разлика между много държава и много държавност. Много държава означава много власт на политиците да контролират живота на гражданите и техните доходи, като ги пренасочват накъдето те си искат, най-често към важни групи от гласоподаватели и приятели от бизнеса и политиката. Многото държавност означава ясни и прости правила, които важат за всички – от най-богатия предприемач до най-бедния просяк. Покрай бушуващия дебат в българския шуробаджанашки капитализъм е време веднъж-завинаги да видим кое създава туморите на капитализма – олигарсите.
Класическият либерализъм предписва малко власт в политиците и много държавност чрез принципа Rule of Law Shall Prevail (в свободен превод “Върховенство на закона”. ) Тоест, те да не могат да контролират живота и средствата на гражданите, но да имат достатъчно властови инструменти да наложат ясни, прости и твърди правила, които да осигурят справедливост за всички, без изключения. Например – да не упражняваме насилие и принуда върху друго човешко същество. Или да не мамим в подписани договорености потребителя, клиента, доставчика, работодателя или производителя. Или пък да не нарушаваме закони и наредби за опазване на околната среда, за които в обществото има достатъчен и демократично постигнат консенсус. На политиците не им трябва безгранична власт или огромни милиарди иззети от гражданите и предприемачите, за да наложат тези правила. Трябва им много държавническа воля, достойнство и обществена подкрепа. И работеща съдебна система с високо образовани, честни и обективни съдии и прокурори.
Комунистите, пишман-националистите и шуробаджанашките капиталисти (сред привържениците на тази група има и десни и леви партии) желаят много власт в ръцете на политиците (много държава) и малко държавност. Според тях, политиците ще знаят най-добре кой заслужава да получава най-тлъстите обществени поръчки, кой заслужава да бъде предприемач, кой заслужава да получава подкрепа за износ или лиценз за търговия с оръжие. Те или не вярват, или не им изнася, че може да има свят, в който гражданите са свободни да живеят живота си както намерят добре, стига да се придържат към малък набор от строги правила, които да важат за всички и да осигурят справедливост в обществото. Напротив, противниците на либертарианството (независимо дали са с леви или десни политически разбирания) обожават заобикалянето на правилата и вратичките в законите, които да се отварят за специални хора от специални политици. Например, според тях, политиците би трябвало да имат властта да определят в кои бизнеси ще може гражданите и предприемачите да имат свобода и кои бизнеси ще бъдат монополизирани от държавни фирми или близки до политиците бизнесмени. Това не е свободният пазар на класическите либерали, където стига да няма принуда, насилие и нечестни практики, всеки има свободата да докаже колко е полезен за обществото в пряка конкуренция с останалите. Това е ограниченият пазар на социализма, комунизма, пишман-национализма и шуробаджанашкия капитализъм (английския термин е crony capitalism), където политиците посочват до голяма степен кой да бъде предприемач чрез системата на държавни и общински поръчки. Така се създават олигарси и огромни етнически и социални групи, които са изолирани от пазара на труда и чийто живот и глас на изборите зависи от благоволението на политиците.
Съответно, олигарсите имат интерес да промотират идеите, концентриращи много власт в ръцете на техните приятели, политиците, и малко държавност. Олигарсите нямат интерес от много държавност, тъй като те ще бъдат принудени да се придържат към същите правила, каквито и останалата част от предприемачите. Тоест, ще бъдат изложени на свободна конкуренция, а там някои от тях няма да виреят дълго. Олигарсите имат интерес обществото да вярва, че политиците с тяхната безгранична мъдрост ще дирижират целия живот като посочват кой да бъде богат и кой – беден. Съответно и инвестират в медийно влияние, което пропагандира тази парадигма по доста умел начин. Журналисти, анализатори и икономисти облъчват гражданите как е нужно да дадат все повече власт и контрол върху живота си на политиците и те с безгранична мъдрост и благородност ще уредят справедливо общество. Внушението е, че политиците ще вземат от всички, но най-много от богатите, и после ще раздадат на бедните. Разбира се, това никога не се случва. Политиците взимат от всички и после дават с предимство на своите политически и бизнес приятели. А вярващите в обратното граждани остават с пръст в уста, а и често натиснати под милиционерски ботуш. Защото освен повече от своите пари, те са трансферирали и повече власт върху живота си на политиците. А последните и техните приятели нямат интерес от това да я загубят. И я бранят свирепо и докрай.
В страните с по-либерална икономика огромната част от забогателите предприемачи са бизнесмени, чието богатство е резултат от обществено-полезна стопанска дейност, която се е доказала като такава, тъй като потребителите са платили доброволно за нея, предпочитайки я пред други честно конкуриращи се алтернативи. За да имаме забогатели по честен път предприемачи ни е нужна икономическа свобода, гарантирана от много държавност – политици, които съвестно съблюдават всички граждани да спазват малко, но категорични правила, които да защитават потребителите и производителите от измами, принуда и насилие. За да имаме повече олигарси е нужно точно обратното – да трансферираме повече власт върху живота ни и повече от нашите средства в ръцете на политиците.
Дори и в българската история сравнението между двата модела разкрива истината. В периода на икономика, близка до класическия либерализъм, в края на 19-ти и началото на 20-ти век, честно забогатели предприемачи стават символи на българското общество и техните имена до ден днешен се споменават с добро и уважение – Евлоги и Христо Георгиеви, Атанас Буров, Иваница и Стефан Симеонови, Иван Калпазанов, Христо Докузанов и други. В периода на комунизъм, пишман-национализъм и шуробаджанашки капитализъм, българските политици създадоха редица олигарси, особено в контролираните от тях икономически сектори. Разбира се, след 1989, много сектори убягнаха от техния контрол и там, естествено, се създадоха по честен и конкурентен начин български богати предприемачи, чието име се споменава отново за пример. Такъв сектор е IT индустрията, например.
От нас, гласоподавателите, зависи по какъв път ще продължим. Дали по този на класическия либерализъм, пътят на многото държавност и малкото политическо дирижиране, по който предприемачите забогатяват в зависимост от това колко обществено-полезна е тяхната стопанска дейност, а не в зависимост от това дали имат вуйчо владика. Или по пътя на социализма, пишман-национализма и шуробаджанашкия капитализъм, където обществото все се надява напразно, че всезнаещи и всеможещи политици ще им създадат условия за достоен живот.
Разбира се, вторият път е постлан щедро от всякакви красиво пишещи журналисти (ала Петър Волгин), икономисти (ала Иван Ангелов), университетски преподаватели (ала Боян Дуранкев) и анализатори, клеймящи либертарианските „турбо капиталисти” (Волгин), говорещи с добри намерения за по-малко бедност, повече справедливост, повече съчувствие и повече любов между всички. Но, както знаем от Бърнард Шоу, пътят към Ада е постлан с (псевдо)добри намерения.
Изборът е наш. Аз избирам много държавност и малкото политическа и икономическа репресия. И не г-н Волгин, либертарианството не създава олигарси – а пост-комунистическият шуробаджанашки капитализъм, създаден с активното участие на комунистически активисти и бивши партийни и комсомолски секретари. И, ако не знаеш, БСП е партия, която също строи капитализъм. Както и всички социал-демократични партии в Европа.

Leave a reply

  • 0
 
 

UBER умря! Да живее UBER!

Вчера получих следното съобщение във фейсбук: „Здравейте, днес взех такси от автогарата. Както изисква регулацията, взех първата кола от опашката на регулираното място. Беше мръсна[...]

  • 0
 
 

Кой създава кризите 4: Голямата Рецесия

Това е четвъртата и последна част от поредицата „Кой създава кризите“. В предходните три статии видяхме, че държавата в различните й разновидности (изпълнителна, законодателна и па[...]

  • 0
 
 

Защо във „Визия за България“ няма нито дума за строителството на пътища?

Според румънския съвет по конкуренцията, българските магистрали са съмнително ЕВТИНИ Преди месец Елена Йончева рязко промени позицията си към българските строителни фирми и заяв[...]