БИОГРАФИЯ

 
 

Живея от 45 години в гр. София, иначе съм роден на 31 юли 1961 г. във Варна. Завърших УНСС със степен Магистър по „Международни Икономически Отношения” през 1986 г. През 1993 г. се дипломирах със степен Магистър по „Бизнес Администрация” от Университета на Алберта. Работил съм в Института по Икономика и Организация на Металургията като старши консултант; KPMG Barents LLC като мениджър и старши мениджър; Изпълнителен директор на инвестиционния фонд ECM. В момента съм управляващ съсобственик на Балканска Консултантска Компания, която развива дейност в областта на корпоративните финанси и чуждестранните инвестиции. Преподавам „Управление на инвестициите“ в Магистърската програма на City University of Seattle. Владея руски и английски език. Хобитата ми са моторните спортове, гмуркане и сноуборд.

Започнах активна обществена дейност веднага след като стана възможно в България публично да се изразява мнение и изповядват идеи различни от комунистическите – в края на 1989 година. Първите ми публикации са във вестниците „Свободен Народ“ и „Демокрация“ (за съжаление отдавна закрити) и в списание „Икономика“. За 20 години имам над 2500 публикации в печатните и над 1200 в дигиталните медии (интернет, радио и телевизия). Имах възможност да бъда най-младият народен представител във Великото Народно Събрание през 1990 от квотата на СДС, но сметнах, че политиката трябва да е дейност на хора с достатъчен опит в частния сектор, които не са там с амбицията да се „създадат“, а заради желанието да променят към по-добро живота на съгражданите си. След отказа ми да се включа в изпълнителната и законодателната власт, водих предизборната кампания на студента Стелиян Стойчев, който спечели убедително още на първи тур срещу „острието” на икономическия екип на БСП – доцента от УНСС Румен Гечев (по-късно Вицепремиер в правителството на БСП водено от Жан Виденов).

Доскоро моята обществена дейност бе само с една цел – да популяризирам модерни икономически идеи полезни за хората и същевременно касаещи както безработния, така и богатия предприемач. Това бе и единствената причина, поради която аз съм заемал едно доста странно място в политиката – повече на вниманието на гражданското общество и встрани от каквато и да била реална изпълнителна или законодателна власт.

И допреди няколко месеца не мислих, че ще бъда кандидат за кмет на София.Но като видях кои са останалите кандидати, с цялото ми уважение към тях, реших, че няма нито един, който да има опита, способностите, характера и волята да ускори бавната и неефективна траснформация на София в модерен европейски град, който да е независим от политически централи и бизнес кръгове, който да извади на бял свят „Софийските потайности”, да прекъсне политическите назначения в общинските фирми и кметската администрация и който да реши вечните проблеми на София, за които чуваме все едно и също оправдание от десетилетия – няма пари.

Историята с „агентурата“…
… или старата супа, която се претопля всеки път преди избори:

1. Още лятото на 2003 година (есента бяха местните избори) известният с неофициалните си връзки с милиционери и тайни служби Колю Босия каза в едно предаване по БТВ че съм агент на ДС. Разбира се доказателства не представи.

2. През 2005, когато бяха парламентарните избори или във вестник Стандарт или в Монитор (мина време забравих, кой от двата вестника беше) написа, че съм агент на ДС. Отново с аномимен автор. Тогава запитах с писмо Министърът на МВР и получих официален писмен отговор, че в архивите на МВР и ДС няма никакви сведения за мен и от мен.

3. Когато беше създадена Комисията за разкриване на документите и обявяването на принадлежност на български граждани към държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската Народна Армия (КРДОПБГДСРСБНА) написах писмо и получих отговор, че в архивите им има четири документа : а) отметка в регистрационен дневник на военното-контраразузнаване че има т.н. картонче на мое име; б) самото картонче; в) моя характеристика-биография; и г) протокол от 1990 година за унищожаване на лично дело. И че съгласно закона има данни за принадлежност към ДС или разузнавателните служби на Българската Народна Армия.

4. Поисках да видя въпросните четири документа и си направих копие. Т.н регистрационен дневник показва, че съм имал само картонче изготвено от военен офицер, че съм нямал работно досие (тоест няма собственоръчна написана или подписана декларация за сътрудничество, информация за моя работа от щатни и нещатни служители на ДС, или протоколи за унищожаване на данни за мен). Картончето е написано на машина и съдържа името ми, личните ми данни, датата на която офицер с фамилията Йовчев ме бил вербувал в казармата през декември 1979 г, псевдонима Камен и че през 1982 този военен Йовчев ме снел от отчет и нищо друго. Характеристиката-биография е писана от военен, който не познавам. Ще Ви я изпратя да се посмеете. А от протокола от 1990 година е видно, че не съм имал никога работно дело. Няма и един ред написан от мен, или каквото и да е сведение от мен.

През периода септември 1979-септември 1981 година бях войник в Мусачево в секретно поделение. Моята част се занимаваше с пеленговане на локациите на поделения, военни летища и кораби на Гърция, Турция и НАТО. Ако тази моя работа в казармата някой иска да я нарича агентство на държавна сигурност – ОК.

През 1986 година завърших МИО във ВИИ Карл Маркс и започнах работа по разпределение във външно-търговското дружество Рудметал, където бях и на задължителния след трети курс стаж. Шест месеца след като започнах работа бях извикан в т.н. секретна секция на Рудметал, където двама души, които не познавах ми разказаха какви светли перспективи ме очакват, ако стана сътрудник на научно-техническото външно разузнаване. Отказаха на секундата. След три месеца напуснах Рудметал (първият напуснал по собствено желание млад специалист в историята на Рудметал), защото няколко души от Рудметал, най-вероятно съгласили се да работят за научно-техническото външно разузнаване ми казаха, че няма бъдеще в Рудметал ако не си или дете на висшата номенклатура на БКП, или сътрудник на научно-техническото външно разузнаване. Или и двете. Е не бях. И започнах работа като научен сътрудник и хонорован асистент по МИО.

 

 

Leave a reply